Перпендикуляр или отвес?
Някои масонски ритуали говорят за отвес, а не за перпендикуляр, но това не са съвсем едни и същи инструменти. Отвесът е с по-големи размери и служи за измерване на вертикалността на мащабни структури, като стена или колона; перпендикулярът, който е по-малък, представлява отвес, поставен в дървена рамка (обикновено във формата на арка в масонството) и служи за измерване на вертикалността на по-малки обекти, като например обработен камък.
Принципът на двата инструмента обаче остава същият: и двата служат за проверка на вертикалността и работят чрез гравитацията (едно от значенията, придавани на буквата G в някои масонски ритуали от Френския ритуал). В старите английски масонски катехизиси от XVIII век перпендикулярът често се споменава, но винаги във връзка с други два инструмента – нивела и триъгълника. Тези три инструмента очертават правилното триизмерно пространство, в което се намира масонът: триъгълникът маркира на земята правоъгълната основа на обем, чиято вертикална и хоризонтална праволинейност се гарантира от перпендикуляра и нивела. Старите масонски ритуали също уточняват, че знаците на масоните се правят чрез триъгълника, перпендикуляра и нивела, което е вярно: стъпалата се поставят под формата на триъгълник, тялото е изправено според перпендикуляра, а нивелът ръководи движението на ръцете.
Вертикалността в масонството
Вертикалността, посочена от перпендикуляра, не е просто техническа характеристика, необходима за изкуството на строителството, а придобива друго измерение, когато се свърже с работата, която чираците извършват под внимателното ръководство на Втория надзирател. Тежестта, прикрепена към нишката на перпендикуляра, неизменно се стреми към центъра на Земята и по този начин напомня за работата по самовглъбяването, която е първата задача на чирака (и която, разбира се, остава незаменима за масоните от всички степени).
Следователно перпендикулярът напомня, че преди да бъде приет за масон, чиракът се е спуснал в недрата на Земята по време на престоя си в Кабинета за размисъл и материализира девиза V.I.T.R.I.O.L. (Visita interiorem terrae rectificandoque invenies occultum lapidem – Посети вътрешността на Земята и чрез пречистване ще откриеш скрития камък), който присъства в този кабинет в много масонски ритуали. Масонът е поканен да тръгне по пътя на себеоткриването в най-мистериозните си дълбини, не по егоцентричен начин, а за да се отвори към света и другите.
Защото отвесът на перпендикуляра има два края: единият е привлечен към центъра на Земята от тежестта на оловото, докато другият остава окачен в това, което бихме могли да наречем Небе. Ако масонът е поканен да се спусне в сърцето на Земята, то е, за да може по-добре да се изкачи оттам и да достигне Небето. „Познай себе си и ще познаеш вселената и боговете“ – това е инициатичната програма, обявена от храма в Делфи, от която масоните естествено са черпили вдъхновение.
Китайската традиция като източник на вдъхновение
Перпендикулярът ни показва ориентация в пространството, която понякога е малко забравена в масонството, където се предпочита двуизмерната ориентация по четирите посоки на света. Споменаването на Зенита и Надира, които показват вертикалното измерение, присъства в инструкциите и понякога в ритуала за откриване на работите, но често не е особено изследвано или използвано.
Китайската духовна традиция обаче е много внимателна към това и би могла да предостави на масоните изключително интересни насоки за размисъл. Ако вселената там се описва чрез „Десетте посоки“ (четирите основни посоки, четирите междинни точки и вертикалната ос нагоре и надолу), специален акцент се поставя върху вертикалността, разбирана като основа на числото Три.
Идеограмата, означаваща „Три“, представлява три хоризонтални черти, от които средната е по-къса. Долната черта представлява Земята, горната – Небето, а централната, по-къса черта, символизира Човека – мястото на срещата между Небето и Земята. Човекът е връзката между Небето и Земята, той е в напрежение между тези две реалности и винаги се стреми да се подравни, за да действа (или по-скоро да „не-действа“, както биха казали китайците) според Вселенския закон. Ето защо началната поза на всички форми на вътрешни бойни изкуства (като Тай Чи) или психо-телесни практики като Цигун е перфектната вертикала: стъпалата са събрани и вкоренени в Земята, гръбнакът е изпънат към Небето, брадичката е леко прибрана, сякаш невидима нишка тегли практикуващия от темето на главата. Стоейки така, Човекът е на своето място във вселената и именно от тази позиция той ще може да започне да разгръща движението си, което, ако е в съответствие с Вселенския закон, ще бъде определено като „не-действие“. Защото внимание: „не-действие“ не означава да не правиш нищо, а да действаш според Дао, Вселенския закон. Напротив, всяко безразборно действие, основано на егото, ще бъде квалифицирано като „действие“.
