СПШР: произход и висши степени

Калина Стоянова
Експерт по продукти и подбор с над 15 години опит в търговията

Произходът на ДПШР

От патента на Морен (1761 г.) до Върховните съвети от 1801 и 1804 г.

Най-разпространената система от масонски висши степени в света е Древният и приет шотландски ритуал (ДПШР). Произходът на този ритуал се разгръща между Франция и Америка след 1762 г., но въпреки официалната версия, широко разпространена в масонската литература, той остава сравнително неясен. Поради липсата на съвременни източници, съществуват големи „бели петна“. В действителност, по-голямата част от фактите се потвърждават единствено от документи от 1801 г., някои от които вероятно са фалшификати. Тук ще обобщим общоприетия разказ за създаването на ДПШР, като внимателно ще използваме условно наклонение за всичко, което не е подкрепено от сигурни източници.

Етиен Морен и разпространението на Ритуала на съвършенството

Приключението на ДПШР започва в Бордо през 1762 г. около един брат на име Етиен Морен (1705 или 1717–1771). Подобно на Жан-Теофил Дезагюлие, Морен вероятно произлиза от протестантско семейство от Ла Рошел, избягало от религиозните преследвания. Смята се, че е роден в Ню Йорк през 1705 г. (макар някои да поставят родното му място в района на Каор през 1717 г.) и вероятно е владеел английски, което несъмнено обяснява ролята му в историята. От 1745 г. Морен вероятно е бил член на ложа в Бордо – град, в който Съветът на императорите на Изтока и Запада (система от висши степени, основана през 1758 г., следи от която се откриват само в Париж) вероятно е създал капитул на своя ритуал от 25 степени, често наричан Ритуал на съвършенството, чието истинско име обаче е Орден на кралската тайна.

Патентът на Морен и първите капитули на ДПШР

На 27 август 1761 г. в Париж Етиен Морен получава патент от предполагаема „Велика ложа на Свети Йоан Йерусалимски“ за разпространение на този ритуал в Новия свят. Оригиналът на този патент е изгубен, но текстът му е известен чрез десет версии на френски и английски език, най-старата от които е от 1768 г. Няма причина да се съмняваме в съществуването му. Той е подписан от девет души, включително Шайон дьо Жонвил и Лакорн, двамата заместници на граф дьо Клермон, Велик майстор на Великата ложа на Франция, като всички девет подписали са членове на Съвета на императорите на Изтока и Запада. Дори документът да е поставен под патронажа на Великия майстор (който по това време отсъства заради кампания в Седемгодишната война), изглежда, че властта, издала патента, не е Великата ложа на Франция, а Съветът на императорите на Изтока и Запада, който узурпира титлите на Великата ложа. Това е било лесно, тъй като Шайон дьо Жонвил, заместник на Великия майстор, е държал печатите на Великата ложа и на Великия майстор!

На 27 март 1762 г. Етиен Морен отплава за Санто Доминго, но вероятно е бил заловен и кратко време държан в затвора от англичаните. След освобождаването си той вероятно е посетил Англия и Шотландия, където е получил английски патент. Факт е обаче, че Морен пристига в Санто Доминго и там разпространява масонството, както и в Луизиана.

На 21 септември 1762 г. в Бордо вероятно са подписани Великите конституции на Ритуала на съвършенството. Подписалите вероятно са били девет, но нито един не е назован (не бихме се изненадали, ако открием имената на деветимата подписали патента на Морен!). Този документ очевидно е фалшификат, както доказва груба грешка на автора му: в него е записано, че Конституциите са предадени на граф дьо Грас-Тили. Но въпреки че Александър дьо Грас-Тили наистина ще бъде един от създателите и разпространителите на ДПШР, той е роден през 1765 г. и в никакъв случай не би могъл да бъде споменат в документ, подписан през 1762 г.!

ОТКРИЙТЕ ВИСШИТЕ СТЕПЕНИ НА ДПШР ТУК >

Масонски кризи и разцепление във Великата ложа на Франция

Обрат във Великата ложа на Франция настъпва след смъртта на Лакорн през 1762 г. След завръщането си от войната, Великият майстор извършва реформа на ордена, при която длъжностите стават изборни с мандат от само три години. При първите избори през 1765 г. парижката и аристократична фракция на Великата ложа („лакорнистите“), към която принадлежат деветимата подписали патента на Морен, е отстранена и надделява провинциалната буржоазна партия („антилакорнистите“). През 1766 г. петнадесет „лакорнисти“ са изключени, включително брат Добертен, секретарят, съставил патента. Вероятно точно в този момент Великият майстор открива съществуването на този патент: през 1766 г. той отменя правомощията на Морен и ги прехвърля на някой си брат Мартен, който се ограничава само до инспекция на ложите, създадени от Морен, но не основава нито една нова. Отмяната от 1766 г. и назначаването на Мартен са просто прикрита анулация на патента на Морен. Патентът всъщност е бил подписан от заместниците на Великия майстор, Шайон дьо Жонвил и Лакорн, и е бил подпечатан с печатите на Великия майстор и на Великата ложа: било е почти невъзможно да бъде отменен открито, без да се хвърли сянка върху цялата Велика ложа и най-вече върху Шайон дьо Жонвил и Клермон. Решението, избрано през 1766 г., със сигурност е било най-елегантният начин случаят да бъде приключен, без да се засегне никого.

Хенри Франкен и предаването на ритуала в Америка

Но Морен не обръща внимание на тази отмяна. През 1768 г. той среща брат на име Хенри Франкен (ок. 1720–1795), англичанин от холандски произход, когото назначава за заместник-велик инспектор. Франкен превежда ритуалите на английски език и след смъртта на Морен през 1771 г. разпространява Ритуала на съвършенството на американския континент, стигайки чак до Ню Йорк. Преди да почине през 1795 г., Франкен вероятно предава щафетата на граф Александър дьо Грас-Тили (1765–1845), който пристига на Антилите през 1789 г.

33-те степени на ДПШР и Великите конституции от 1786 г.

Смята се, че Грас-Тили е бил част от група французи и американци, основали в Чарлстън през 1797 г. „Възвишен консисториум“ от 25-а степен, чието съществуване обаче не е доказано. Междувременно, през 1786 г., се появяват нови „Велики конституции“, наречени Берлински, уж подписани в Берлин от самия крал Фридрих II. Разбира се, това е фалшификат: Фридрих II умира няколко месеца след предполагаемата дата на подписване, болен и огорчен, и отдавна е обърнал гръб на масонството. Тези нови Конституции разширяват ритуала до 33 степени, завършващи със степента „Суверен велик инспектор генерален“. Това е ДПШР такъв, какъвто го познаваме днес.

Откъде идват тези Велики конституции? Откога всъщност датират? Кой ги е съставил? Мистерия. При липсата на доказателства, потвърждаващи европейския произход на Великите конституции и съставянето им през 1786 г., имаме право да предположим, че те са изфабрикувани изцяло в Америка през 1801 г. А що се отнася до осемте степени, добавени към 25-степенната скала – откъде идват те? Те очевидно са с френски произход и може да се предположи, че Грас-Тили ги е донесъл със себе си, когато отива на Антилите през 1789 г. Къде ги е получил? Отново се връщаме към среда, за която вече видяхме, че играе роля в тази история.

Отмъщението на „лакорнистите“ и световното разпространение

Петнадесетте „лакорнисти“, изключени от Великата ложа през 1766 г., всъщност основават нова ложа с патент от Майчината ложа на Марсилия под отличителното име „Сен Лазар“ (ироничен избор, тъй като Св. Лазар е покровител на болните от чума!). През 1776 г. тази ложа получава нов патент от Майчината ложа на Авиньон и приема висшите степени, използвани в тази система, като променя името си на „Свети Йоан Шотландски от Обществения договор“ и дори приема титлата „Шотландска майчина ложа на Франция“. Именно в тези степени, дошли от Авиньон и непознати дотогава в Париж, трябва да търсим произхода на осемте степени, добавени за достигане на 33-те степени на ДПШР. И именно в тази ложа Грас-Тили е посветен през 1783 г. Нима създаването на ДПШР в крайна сметка не е просто далечно отмъщение на „лакорнистите“, отстранени през 1766 г.?

Както и да е, през 1801 г. Грас-Тили, заедно с група френски и американски братя, действително създава първия Върховен съвет в света в Чарлстън. А след завръщането си във Франция през 1804 г., той създава там Върховния съвет на Франция, вторият по дата на създаване в света.