Ритуалът Мицраим – френско творение от началото на XIX век
Легендата за Калиостро във Венеция
Ако се вярва на официалната легенда за ритуала, дължаща се на Робер Амбелен през 60-те години на миналия век, ритуалът Мицраим води началото си от ложа, основана от Калиостро във Венеция през 1788 г. и съставена от социниани (протестантска антитринитарна секта, особено разпространена в Полша по онова време). Няколко исторически улики показват, че такъв произход е крайно малко вероятен.
Жузеф Балсамо, известен като граф дьо Калиостро (1743-1795)
Първо, малко вероятно е Калиостро да е имал възможност да основе ложа във Венеция през 1788 г. Това е краят на кариерата му и той е в безизходица, преследван от Инквизицията. За справка, след като е бил затворен в Бастилията заради аферата с огърлицата на кралицата, той е освободен през 1786 г. и експулсиран от Франция. Укрива се в Англия, след това в Швейцария, преди да се скита от град на град в Италия, където е арестуван от папските съдебни власти през 1789 г.
Второ, няма никакви следи от такава ложа извън записките на Амбелен. Този аргумент сам по себе си не е решаващ, тъй като една много тайна група би могла да не остави никакви откриваеми следи. Но самите създатели на Мицраим не правят никакви намеци за такъв произход, въпреки че знаем, че основателите на ритуали са обожавали да показват престижни генеалогии: ако са можели да претендират за такава приемственост, не биха пропуснали да се възползват от нея.
Братята Бедарид и истинското раждане на ритуала Мицраим
Реалността е много по-прозаична и е достатъчно да се прочетат съвременните на събитията автори (в случая Рагон и Бег-Клавел), за да се разбере произходът на Мицраим, който не датира по-рано от 1805 г.
Историята започва в Италия. Група масони, членове или ветерани от Италианската армия на Бонапарт, сред които тримата братя Бедарид, искат патент от Върховния съвет на Франция на Стария и приет шотландски ритуал (REAA), който току-що е бил основан в Париж през 1804 г. Тази молба е отхвърлена поради лошата репутация на някои членове на групата. Разочаровани, тези масони решават да създадат свой собствен ритуал, ритуала Мицраим, който в началото наброява 77 степени, преди да достигне 90.
Завръщайки се във Франция, основателите на Мицраим създават ложата „Дъгата“ (L’Arc-en-Ciel) на Ориента на Париж, която се превръща в ложа-майка на ритуала. Тогава, между 1815 и 1820 г., те съставят ритуалите на трите символични степени на Мицраим, които по същество са просто плагиатство от „Ръководство за шотландските масони“, първата известна форма на символичните степени на REAA, вероятно публикувана около 1814 г. Каква нужда биха имали да копират този ритуал, ако разполагаха с традиция, датираща от предполагаема ложа, основана във Венеция през 1788 г.?
Общи устави на ритуала Мицраим, 1816 г.
Ритуалът Мемфис – между египетските митове и историческата реалност
Легендата за Ормус и учениците от Мемфис
Произходът на ритуала Мемфис също е обвит в легенда, чийто автор не е друг, а самият му създател – Жак-Етиен Марконис дьо Негр. Ритуалът Мемфис черпи корените си от най-древната посветителска традиция, която е била предадена на Европа от Ормус, митичен египетски жрец, когото Свети Марко уж е покръстил в християнството и който по този начин е извършил синтеза между древната египетска мъдрост и християнството.
Ритуалът е бил въведен във Франция през 1814 г. от родения в Кайро Самуел Хонис, който на следващата година основава ложа в Монтобан заедно с Габриел-Матийо Марконис (бащата на Жак-Етиен) и няколко други братя. Тази ложа, „Учениците на Мемфис“, е основана на 30 април 1815 г., за да изпадне в сън на 7 април 1816 г.; архивите са поверени на Габриел-Матийо Марконис, който е назначен за Велик йерофант на 31 януари 1816 г. И естествено, на неговия син Жак-Етиен се пада привилегията да събуди ритуала през 1838 г.!
И тук историята противоречи на легендата.
Жак-Етиен Марконис дьо Негр, истинският основател през 1838 г.
Единственият проверим елемент от тази легенда е създаването (а не събуждането) на ритуала Мемфис през 1838 г. Освен това, с изключение на Габриел-Матийо и Жак-Етиен (и разбира се Ормус, заимстван от легендата за Златния розенкройцер от Старата система, парамасонски германски орден, съществувал между 1777 и 1786 г.), никой друг герой от легендата не е идентифициран и всички те изглеждат плод на плодовитото въображение на Жак-Етиен.
Що се отнася до предполагаемата ложа „Учениците на Мемфис“ в Ориента на Монтобан, тя е напълно неизвестна и изглежда никога не е съществувала.
Още по-решаващ аргумент е, че масонската кариера на Жак-Етиен не може да бъде обяснена, ако легендата е истина. Ако ложата „Учениците на Мемфис“ наистина съществува през 1815 г., защо Жак-Етиен (тогава на 20 години) не е посветен в нея, а чака до 1833 г., за да бъде приет за масон в ритуала Мицраим? Защо, след като е изключен веднъж от Мицраим, той се връща отново под фалшиво име, за да бъде изключен отново, ако притежава силите да събуди Мемфис?
Защо първият ритуал на символичните ложи на Мемфис, който той публикува през 1839 г., е само плагиатство от ритуала на Мицраим от 1815-1820 г., ако разполага с всички архиви на „Учениците на Мемфис“?
Постепенното сливане на двата ритуала
Съюзът под ръководството на Гарибалди и ролята на Джон Яркър
Следователно трябва да се признае, че ритуалите Мицраим и Мемфис са създадени съответно през 1805 и 1838 г., без да имат друг пряк произход освен волята на своите основатели.
А какво да кажем за ритуала Мемфис-Мицраим, предполагаемото сливане на двата предходни ритуала? Отново произходът му е обвит в легенда, прикриваща сложността на фактите.
Общоприето е, че двата ритуала Мицраим и Мемфис се сливат през 1881 г. под егидата на Гарибалди, известния архитект на италианското обединение, който тогава става световен Велик йерофант. Реалността е по-сложна.
Ритуалът Мицраим, по-скоро антироялистки и носталгичен по Наполеон, преживява трудно Реставрацията. Забранен през 1823 г., той се събужда за кратко по време на Юлската монархия, за да изпадне в сън около 1850 г. Само няколко ложи продължават да го практикуват във Франция и в един доста неясен клон на ритуала в Италия.
Ритуалът Мемфис също непрекъснато запада, също ставайки жертва на антироялистките позиции на много от своите членове. През 1862 г. Марконис дьо Негр поставя ритуала в сън, след като вече е предоставил патентите му на Великия ориент на Франция и е намалил броя на степените до 33.
Влиянието на Песина и раждането на Стария и примитивен ритуал на Мемфис-Мицраим
Ритуалът обаче все още е бил активен в САЩ, Обединеното кралство, Египет, Италия, Испания и Румъния.
По подстрекателство на Джон Яркър, Велик майстор на Мемфис в Англия, и неговия представител в Италия Джамбатиста Песина (който освен това председателства неясен Реформиран ритуал на Мицраим), американският, английският, италианският, испанският и румънският клон на Мемфис (а не на Мицраим) се обединяват през 1881 г. и предлагат титлата Велик йерофант на Гарибалди, който умира на следващата година и не е изиграл никаква активна роля в този съюз.
Но откъде идва идеята, че Мицраим и Мемфис са обединени под ръководството на Гарибалди?
От Джамбатиста Песина, който по собствена инициатива очевидно вмъква Мицраим в тази история, като издава на Румъния патент за ритуалите Мемфис и Мицраим. Идеята е пусната и започва да намира последователи.
Окултистката ера – Джон Яркър и Теодор Ройс
Египетското масонство по това време е поело по важен път. Въпреки че Мицраим и Мемфис винаги са били спиритуалистични и езотерични, тези два ритуала все пак са запазили силна връзка с обществото и политиката и в някои отношения могат да се считат за революционни.
В тези ритуали няма следа от това, което ще бъде наречено окултизъм от средата на XIX век. Навлизането на окултизма започва с Джон Яркър, близък до Теософското общество на г-жа Блаватска и Societas Rosicruciana in Anglia.
Той е този, който наследява Гарибалди като Велик йерофант, а след това длъжността преминава към доста скандалния Теодор Ройс, основател на Ordo Templi Orientis (O.T.O.), окултен посветителски орден, силно повлиян от Алистър Кроули, който е приет там и заема високи длъжности.
Папюс и Старият и примитивен ритуал на Мемфис-Мицраим с 99 степени
Теодор Ройс е този, който през 1908 г. дава на Папюс (д-р Жерар Енкос), най-емблематичната фигура на френския окултизъм от края на XIX век, патенти за организиране във Франция на Стария и примитивен ритуал, т.е. ритуала Мемфис във версията с 33 степени, разработена от Яркър.
Папюс и неговите приятели приемат по-скоро версия с 99 степени и оттогава наричат този ритуал Стар и примитивен ритуал на бижу Мемфис-Мицраим, чиито ритуали са преработени от Жоани Брико през 30-те години на миналия век, а след това основно променени от Робер Амбелен през 60-те години. Именно декорациите на сините ложи от версията на Амбелен са най-разпространени днес.
Висшите степени на ритуала Мемфис-Мицраим с 99 степени са една от най-използваните форми във висшите работилници на египетските ритуали.
Робер Амбелен (1907-1997)
С Папюс ритуалите Мицраим и Мемфис, обединени поне на хартия, се завръщат към своята родина, но под форма, доста различна от тази, която са си представяли техните създатели.
Заключение: египетски масонски ритуал на кръстопътя между историята и езотеризма
Ритуалът Мемфис-Мицраим, такъв какъвто се практикува днес, е плод на дълъг исторически процес, съчетаващ легенди, ритуални иновации и окултни влияния.
Неговата езотерична аура и структура с множество степени го правят уникален наследник на масонските течения от XIX век, като същевременно пренася въображението на египетските традиции в сърцето на съвременното масонство.
