Масонски мечове

Калина Стоянова
Експерт по продукти и подбор с над 15 години опит в търговията

Защитният меч

Първоначалното предназначение на меча в ложата е очевидно и няма нужда да се спираме твърде дълго на него. Мечът е оръжие – нападателно, разбира се, но и защитно.

Тук няма скрит символизъм, а просто утвърждаване на необходимостта ложата и масонските работи да бъдат защитени от недискретността на профаните. Ето защо във всички масонски ритуали, независимо дали са англосаксонски или континентални, офицерите, натоварени с охраната на входа на ложата (пазач, страж), са въоръжени с меч.

Мечът като символ на равенство

Носенето на меч от всички майстори в ложата е особеност на френското, а по-късно и на европейското масонство. Този обичай е имал социологическо значение и е служил за утвърждаване на равенството, което цари между масоните. В обществото от Стария режим носенето на меч в цивилния живот е било изключителна привилегия на аристокрацията, и по-специално на т.нар. „благородници по меч“. Още от XVII век се прави разграничение между „благородници по меч“ – традиционната аристокрация, наследница на старата войнска класа, и новата реалност – „благородници по тога“, т.е. благородници, които се посвещават на административна или съдебна кариера и които, поради университетското си образование, носят академична тога.

Предвид броя на благородниците, които посещават ложите, е било немислимо равенството да се изрази по друг начин, освен чрез издигане до тяхното ниво. Френското масонство по този начин леко обръща гръб на спомена за оперативното масонство, нещо, което англосаксонското масонство никога не прави. Това пренебрежение към оперативната традиция се проявява и в прочутата реч на Рицаря Рамзи през 1736 г., която представя масоните като потомци на кръстоносците и по този начин проправя пътя за богатото развитие на висшите степени на ШПВР. Когато човек станеше масон, той се изравняваше с благородник, произлизаше от кръстоносци, тамплиери, мистериозни розенкройцери, алхимици… Това звучеше много по-престижно от това да се наречеш наследник на скромни строителни работници!

Цялата колекция от масонски мечове, ками и шпаги е събрана тук. Вижте колекцията.

Пламенният меч

Пламенният меч, който почитаемият майстор носи в повечето континентални масонски ритуали, е плод на по-задълбочена символична разработка. Отправната точка на тази разработка е защитната функция на меча на пазача.

В едно все още до голяма степен християнско общество, на какво би могла да напомня една сабя, чиято функция е да пречи на достъпа до свещено място? На прочутия пламенен меч, държан от херувимите, натоварени да пазят Едемската градина след Грехопадението (Битие 3:24). Но тогава би било по-логично да се въоръжи пазачът с пламенен меч, а не почитаемият майстор. Тази идея вероятно е била обмисляна, за което свидетелства бродерия във формата на пламенен меч, която понякога украсява синджир за врат на пазача в някои ритуали (по-специално в Стария и приет шотландски ритуал).

Символиката на меча обаче се обогатява с друга интерпретация: няколко библейски текста разглеждат меча като символ на божественото Слово, което е едновременно творящо, разрушаващо и даряващо живот. Масонството превръща пламенния меч в носител на предаване – това на посветителското познание.

Ако пламенният меч принадлежи по право на почитаемия майстор в няколко масонски ритуала, то е защото той съчетава двете библейски интерпретации и му се приписва двойна функция: да пази достъпа до познанието като трансцендентна реалност, а не само до ложата като място, и да предава това познание на онзи, който се е доказал като достоен за него.