Грубият камък на Чирака
Още от своето посвещение Чиракът открива Камъка под формата на Груб камък. Учат го, че той самият е този Груб камък, върху който трябва да се научи да работи, за да премахне грапавините си, да му придаде форма и да го направи годен за включване в грандиозния проект за изграждане на Храма.
Грубият камък е богат на потенциал, който все още е скрит от непрозрачността и тежестта на конкретната реалност. Само усърдната работа на Чирака ще започне да придава форма на този камък и ще му отредели мястото, което му е отредено в сградата. Защото не всички камъни са еднакви и не всички са подходящи за обработка. Ето защо е необходимо да се разбере природата на камъка, преди да се започне работа с него.
Ето защо в ритуалите, които поставят алхимичната формула V.I.T.R.I.O.L. в Кабинета за размисъл, можем да кажем, че работата върху камъка започва още в този момент. “Visita Interiorem Terrae Rectificandoque Invenies Occultum Lapidem” – “Посети вътрешността на земята и чрез изправяне ще откриеш скрития камък”. На пръв поглед тук става дума за Философския камък, но този символизъм, може би твърде специфично алхимичен, несъмнено крие по-проста реалност, по-близка до посветителския процес в масонството: преди да се научим да грубо обработваме камъка, да го дяламе и полираме, докато стане съвършен Кубичен камък, не трябва ли първо да намерим самия камък? Работата върху Грубия камък започва с осъзнаването на това кои сме, какво можем и какво искаме да станем.
Това е точно като малката басня за “Коня в камъка“, разказана от Мари-Кристин Баро в едноименната ѝ творба: На един артист поръчали скулптура за голям комплекс. Една сутрин пред изумените деца докарали огромен каменен блок. Скулпторът започнал работа, докато децата били във ваканция. С началото на учебната година те се върнали и открили великолепната конна статуя. Скулпторът бил до творбата си. Едно малко момче го попитало: “Господине, статуята ти е красива, но кажи ми, как разбра, че конят е вътре в камъка?”
V.I.T.R.I.O.L. означава да се научим да “слушаме” камъка, който самите ние представляваме.
Кубичният камък на Калфата
Разбрал природата на своя камък, Калфата, въоръжен с нови инструменти и обогатен с познания по геометрия, може да продължи задачата. Целта, ако вярваме на ритуалите, е да се постигне съвършен Кубичен камък, който ще може хармонично да се впише с останалите камъни в сградата.
В символичната логика на строителството това е напълно последователно. Но ограничението на този символизъм е впечатлението за уеднаквяване, което той може да създаде. Има ли масонството за цел да създава хора, които са строго идентични, взаимозаменяеми като камъните, с които се гради сграда? Със сигурност не. Съвършенството на куба е символична абстракция, която не трябва да се приема буквално. Това геометрично съвършенство е по-скоро символ на съвместимостта на всички, които са се научили да се познават и усъвършенстват, на способността им да се сдружават и да си сътрудничат по хармоничен начин.
Ако Калфата наистина е открил своя собствен камък, издялването му в перфектна кубична форма никога няма да го направи идентичен с никой друг; въпреки това тази работа е необходима, за да бъде възможно общото строителство, защото масонството не е мистика, а колективно дело. Човек не е масон сам по себе си.
А какво ще кажете за Кубичния камък с връх?
Много ритуали уточняват детайл относно формата на Кубичния камък: става дума за Кубичен камък с връх. И той често е изобразяван така върху ложките килими. За какво всъщност става въпрос? Има ли този Кубичен камък с връх архитектурно и символично оправдание?
От архитектурна гледна точка е трудно да се види ползата от Кубичен камък с връх за изграждане на стени. Най-много би могъл да служи за външни облицовки с рустика, т.е. стена, чиято външна повърхност на камъните е изпъкнала, в случая във формата, наречена “диамантен връх”. Но технически изпъкналата част на рустиката съответства на частта от камъка, която е била поставена на земята по време на дялането и е оставена груба, докато стената не бъде издигната. Никой никога не е дялал кубичен камък с връх сам по себе си.
Откъде идва този Кубичен камък с връх? Първо, трябва да се отбележи, че той напълно отсъства от старите английски масонски документи и не принадлежи към символиката на англосаксонските ритуали. Споменаване на този камък се намира само в ритуали на френски език и то едва от 1740-те години (ръкопис от Берн, около 1740-1744 г.; ръкопис Люке около 1745 г.; разкритието “Le Sceau Rompu”, 1745 г.). И според тези ритуали той служи на Калфите да заточват инструментите си.
Това изобретение – защото е такова – се основава на три грешки или неразбирания. Първо, вероятно погрешно тълкуване на графиката на Кубичния камък, фигуриращ върху френските ложки килими от XVIII век: триизмерен кубичен камък наистина може да създаде впечатлението, че има връх.
След това, опит за тълкуване на тази особеност въз основа на лош превод или разбиране на елемент, известен в английското масонство, засвидетелстван от ръкописа “Уилкинсън” от 1727 г. В този документ научаваме, че специален блок (“Dented Asler”, за “Dented Ashlar”) служи на Калфата, за да изпробва (“try”) своите “ложки бижута” (“Iewells”, за “Jewels”), а “подвижните бижута”, описани от “Уилкинсън”, са триъгълникът, нивелирът и отвесът. Но какво е “Dented Ashlar”? Ако в съвременния английски “to dent” означава “набивам”, “вдлъбвам”, “маркирам повърхност с остър предмет”, в ранния модерен английски (т.е. английският, използван между XV и XVIII век), това означава “да се отбележи с прорез ръбът на предмет”. “Dented Ashlar” следователно е бил градуиран блок, който е служил като еталон за проверка на правотата на инструменти като триъгълника, нивелира, отвеса и вероятно е давал дължината на линията.
Някои инструменти наистина са били поставяни върху този Кубичен камък, но за да бъдат проверявани, а не заточвани. Откъде идва тази фантастична идея за заточването? От трето неразбиране: ложките килими често изобразяват Кубичния камък, увенчан с инструмент във формата на брадва, чието острие е поставено близо до “върха”. Френските масони, нямайки ключовете за разбиране, заключили, че камъкът служи за заточване на инструмента. Но този инструмент е просто вид чук или тесла и е само оперативна реминисценция от времето, когато камъкът действително се е дялал с такива инструменти, а не с масонския чук и длетото, които са инструментите на скулптора.
Кубичният камък с връх следователно няма никакво оперативно оправдание и показва, че масонството, което се развива във Франция през XVIII век, вече няма много общо с традицията на древните строители. Но този много специфичен камък не е лишен от символично значение.
Какво е Кубичен камък с връх, ако не куб, към който е добавена пирамида. Кубът, базиран на числото четири, е триизмерна символизация на материалния свят. Пирамидата от своя страна тръгва от квадрата на материята, за да достигне точката на единството чрез издигане. И тази единствена точка предполага кръга. Кубичният камък с връх би могъл да означава “преминаване от триъгълника към пергела” и би имал своето място в третата степен, а не във втората. Това би позволило да има камък за всяка от трите символични степени, което в момента не е така.
Кубичният камък с връх може да се разбере и като символ на Светлината, която информира Материята. Формата на този камък напомня формата на египетските пирамиди и обелиски: много е вероятно древните египтяни да са материализирали чрез тази форма низходящите слънчеви лъчи. Тълкуван по този начин, Кубичният камък с връх би имал място както във втората, така и в третата степен. В степента Калфа тази низходяща Светлина би могла да бъде свързана с Пламтящата звезда като Творчески и Подреждащ принцип на света. А в степента Майстор тази Светлина би могла да се разбере като Регенериращ принцип, който надхвърля смъртта.
