Символиката на кръга в символната ложа
Въпреки че пергелът присъства още от първата степен, за него се говори малко в степените на Чирак и Калфа в континенталните масонски ритуали. Чиракът първо трябва да се научи да борави с масонския чук и длетото. Символиката на пергела и кръга очевидно не е негова първостепенна грижа!
В степента на Калфа, пергелът се появява сред инструментите, които приемащият носи по време на своето второ символично пътешествие, поне във Френския ритуал и Стария и приет шотландски ритуал. Това е съвсем естествено, ако знаем, че Калфата започва да открива геометрията и че церемонията по приемане в тази степен кулминира в тези ритуали с откриването на Пламтящата звезда, която се чертае с пергел и линия. Но в тази перспектива пергелът остава по-скоро инструментът, който позволява пренасянето на мерки, и дори да може да чертае кръгове, не се набляга особено на тази характеристика.
В степента на Майстор кръгът започва да се появява по-ясно. Не се ли казва, че Майсторът е преминал от триъгълника към пергела? Триъгълникът, който позволява да се провери правият ъгъл, веднага подсказва квадрата – символ на материалния свят, белязан от Четирите елемента и Четирите посоки на света; а пергелът естествено напомня за кръга, който класически символизира небето, единството и безкрайността. Следователно Майсторът е преминал от квадрата към кръга, от земята към небето, от материята към духа, от множествеността към единството.
Masonski събира трудове, посветени на масонския символизъм. Вижте колекцията.
Средната камера, която е името на ложата от трета степен, също може да се тълкува като символичен израз на кръга. Тази ложа понякога се описва като кръг, в чийто център Майсторът е поканен да се присъедини. Ето защо някои ритуали от Стария и приет шотландски ритуал вече не говорят за Северна и Южна колона в трета степен, а ги наричат Северна и Южна страна; и когато се движим в ложата, вече не отбелязваме ъглите, за да проявим триъгълника, а се движим в кръг.
В англосаксонските ритуали обаче кръгът е предложен за размисъл на масоните още от степента на Чирак. В лекцията от първа степен на английските ритуали (Emulation и др.) се чете, че „във всички редовни и добре устроени ложи се вижда точка в кръг, около която братята не могат да се заблудят. Към този кръг са присъединени, на север и на юг, две големи допирателни и успоредни линии, първата представляваща Мойсей, а втората – вярата на Соломон. В горната част на този кръг лежи Книгата на свещения закон, която поддържа стълбата на Яков. И ако винаги бяхме толкова близо до тази Свещена книга и ако се придържахме толкова стриктно към доктрините, които тя съдържа, колкото го правят тези две успоредни линии, това би ни отвело при Онзи, който няма да ни измами и няма да приеме да бъде измамен. Следвайки обиколката на този кръг, ние неизбежно трябва да срещнем тези две успоредни линии, както и Свещената книга; и докато един масон остава в такива граници, той не може да се заблуди.“ Същият символ се появява и в Йоркския ритуал (американски), но там двете линии представляват Свети Йоан Кръстител и Свети Йоан Евангелист.
Зад библейската символика, която може да изненада много европейски масони, се разбира, че масонството се организира геометрично около център, който е Великият архитект на Вселената. Тогава кръгът представлява зоната на масонската работа, ограничена от фигурите на Мойсей и Соломон или на двамата Свети Йоан, както и от Тома на Свещения закон. В тази перспектива символиката на кръга не е запазена само за Майсторите, тя засяга масонството като цяло, още от първата степен.
Тук можем да измерим значителната разлика, която съществува между концепцията за масонската работа, предложена от редовното англосаксонско масонство, и тази на Стария и приет шотландски ритуал, който, въпреки че призовава Великия архитект на Вселената и традиционно излага Тома на Свещения закон, не по-малко твърди, че масонството „не налага никакви граници в търсенето на Истината и че именно за да гарантира на всички тази свобода, то изисква от всички толерантност“ (Декларация на принципите на Конвента в Лозана, 1875 г.).
Символиката на кръга във висшите степени
Ако в символната ложа се споменава връзката между триъгълника и пергела (следователно между квадрата и кръга), тя не е задълбочена. Именно във висшите степени на Стария и приет шотландски ритуал, особено в 5-та степен, тя ще бъде развита под формата на геометрична загадка: квадратурата на кръга. Може ли площта на квадрат да съвпадне с тази на кръг?
Разбира се, съществуват емпирични приближения, които могат да бъдат начертани с линия и пергел. Но математически това съвпадение е невъзможно, тъй като площта на кръга се изчислява с числото π, което е ирационално трансцендентно число с безкраен и непериодичен брой десетични знаци (3.14159265358979323846264338327950288419716939937510582…). И тук, чрез изчисление, може да се намери само приближение.
Няма да се спираме на чисто математическия аспект на квадратурата на кръга и трансцендентния характер на числото π. Нека само запомним, че този математически проблем е занимавал философи и математици повече от 3000 години, за да бъде решен едва през 1882 г. (Фердинанд фон Линдеман) с окончателна констатация… за нерешимост!
По-скоро философското и символично измерение на тази нерешимост трябва да привлече вниманието ни от масонска гледна точка. Ако приемем, че квадратът представлява материалния свят, крайното, иманентното, а кръгът – единството, безкрайността, трансцендентното, от това следва, че тези две нива на реалност никога не могат напълно да съвпаднат. Връзката между тези две реалности не може да се изрази в термини на реално – нереално, защото както квадратът, така и кръгът са напълно реални. Става въпрос просто за реалности, които се намират на различни нива и не могат да се покрият перфектно. Сякаш кръгът винаги притежава някакъв вид „допълнително битие“ спрямо квадрата и че тази разлика, колкото и минимална да е, всъщност е бездна и е непреодолима, по-скоро качествена, отколкото количествена.
