Произход на символичните ръкавици в масонството
В предишна статия вече разгледахме произхода на символичните ръкавици, носени в масонството. Нека припомним основните елементи. Безспорно е, че ръкавиците имат оперативен произход: дори днес много професии, включително тези в строителството, изискват носенето на защитни ръкавици. Първоначалната цел на ръкавиците е очевидно да предпазват ръцете на този, който ги носи. Защита не само от удари и наранявания, но и от горещи материали, токсични вещества или инфекции. Би било твърде дълго да изброяваме тук всички професии, при които, подобно на масонството, носенето на ръкавици е задължително по причини, които нямат нищо общо със символиката.
Не е сигурно обаче дали при древните строители ръкавиците са имали символично значение, каквото имат в масонството днес. Ако в средновековните илюстрации и миниатюри инструментите, използвани от работниците и майсторите, са изобразени с много детайли, не може да се каже същото за ръкавиците, които често дори не присъстват. Означава ли това, че ръкавиците, широко използвани в други корпоративни структури (занаяти, рицарство, църква, кралски двор…), не са се считали за отличителен знак на масоните? Или напротив, че са имали толкова дълбоко символично значение, че се е предпочитало да не се показват твърде много? Вероятно никога няма да разберем със сигурност.
Значението на белите ръкавици за масоните
Ритуалната употреба на символични ръкавици в масонството може да бъде проследена за първи път в Англия към края на XVII век. Първото споменаване се намира в „Естествена история на Стафордшър“, публикувана през 1686 г. от Робърт Плот, естествоизпитател, уредник на музея Ашмол в Оксфорд и приятел на Елиас Ашмол – виден масон, когото някои автори описват, вероятно погрешно, като създател на спекулативното масонство. Според описанието на Плот, преди приемането си, бъдещият масон подарява на всеки присъстващ брат чифт ръкавици, както и още един чифт за съпругата му, и заплаща почерпка, която се състои преди церемонията. Този обичай е потвърден от катехизиса „Изпитването на масона“ от 1723 г., с разликата, че освен двата чифта ръкавици, новият чирак подарява на всеки член на ложата и кожена престилка. Тази разпоредба се появява и в Конституциите на Андерсън от 1723 г., в глава 7, но там не се споменават дамски ръкавици. Друг катехизис, „Мистерията на масонството“ (1730 г.), ни учи също, че облеклото на масона се състои от престилка и ръкавици. Но засега не се споменава нищо за цвета на ръкавиците. Можем да предположим, че са били бели, но това се уточнява едва в „Разчлененото масонство“ на Самюъл Причард (1730 г.). Именно в степента „Майстор“ това прочуто разкритие ни казва, че 15-те майстори, изпратени да търсят тялото на Хирам, получили от Соломон бели ръкавици и престилки.
За да научите повече, прочетете нашето пълно ръководство за масонските ръкавици.
Първи ритуални употреби на масонските ръкавици (1686–1730)
Символиката на ръкавиците в английското масонство
Не знаем какво символично значение са имали ръкавиците в древното английско спекулативно масонство, но става ясно, че за Великата ложа на Лондон от 1717 г. (по-вероятно 1721 г.) белотата на ръкавиците се превръща в знак за невинност във връзка с легендата за убийството на Хирам.
Masonski предлага пълна гама от масонски ръкавици – бели, цветни и от кожа. Вижте колекцията.
Английските ритуали остават верни на този обичай по начин, който може да изненада мнозина масони от континентална Европа. В английското масонство носенето на масонски ръкавици е задължително във Великата ложа, но не и в отделните ложи. По принцип ръкавиците са запазени за майсторите. Чираците и калфите могат да носят бели ръкавици, ако ложата е решила така, но това не е задължително. Официалните английски ритуали са ясни по този въпрос: при приемането си новият чирак получава само бяла престилка, чийто цвят, разбира се, означава невинност и чистота, но никъде не се споменава връчването на ръкавици.
В английското масонство носенето на бели ръкавици изглежда има само едно символично значение: те представляват невинността на майсторите, тръгнали да търсят Хирам, и означават, че всички майстори (и евентуално всички масони) са невинни за това убийство.
Символиката на ръкавиците във френското масонство
Мястото на ръкавиците е съвсем различно в континенталното, особено във френското масонство. Още в най-старите известни масонски ръкописи на френски език (Ръкописът от Берн и Ръкописът Люке от 1740-те години), френските ритуали са единодушни: в края на церемонията по приемане новият чирак получава не само престилка, но и бели ръкавици за себе си, както и още един чифт, предназначен за жената, която уважава най-много. Относно неговите собствени ръкавици, белотата им се обяснява с призива „никога да не потапя ръцете си в калните води на порока“. Що се отнася до дамските ръкавици, те се оправдават с почитта към жените, които не могат да бъдат приети сред масоните, но въпреки това са почитани от тях.
Това е далеч от английските обичаи. Белотата на ръкавиците остава знак за невинност и чистота, но се превръща в просто морално напътствие от общ характер, без връзка с легендата за Хирам. Що се отнася до дамските ръкавици, това е любопитен спомен от стария английски обичай, според който новият чирак е трябвало да подари ръкавици на членовете на ложата и техните съпруги. Възможно е това да е знак за типично френска галантност, но няма масонско символично измерение.
Еволюцията на ролята на ръкавиците през XVIII век
Масонството започва да се разпространява във Франция през 1725 г. и този нов подход към масонските ръкавици е засвидетелстван още през 1740-те години. Защо такава промяна за толкова кратко време? Вероятно ръкавиците са били издигнати на пиедестал от френските масони по същия начин, по който са приели носенето на шапка и меч в ложата: това са били външни знаци на благородството, а френските масони, носейки ги всички, са искали да утвърдят равенството, което е трябвало да царува помежду им. Ръкавиците обаче са били и аксесоар на духовенството и са били тържествено връчвани на епископа при неговото ръкополагане. Не е изненадващо, че този аксесоар е възприет от френското масонство, голяма част от което през XVIII век е било вдъхновено от мистични тенденции.
Мистично и оперативно измерение
Вероятно именно от тази мистична атмосфера ръкавиците придобиват във френското и по-общо в европейското масонство аура, която бихме могли да наречем магическа. От символичен обект ръкавиците често са се превръщали в ритуални предмети в най-магическия и оперативен смисъл на думата. Така Жул Буше пише („Масонската символика“, Dervy, 1948, стр. 313): „Знае се със сигурност, че от върховете на пръстите излъчва истински магнетизъм и ръцете, облечени в бели ръкавици, могат да пропускат само трансформиран и благотворен магнетизъм.“ Ще оценим „знае се със сигурност“ и ще избегнем милосърдно да питаме автора как ръкавици, най-често от памук, могат да „филтрират“ магнетизма!
Масонската символика
Издателство Dervy
