Йоркски ритуал

Калина Стоянова
Експерт по продукти и подбор с над 15 години опит в търговията

Какво представлява Йоркският ритуал?

Йоркският ритуал представлява цялостна система от тринадесет степени, разпределени в четири различни структури:

Сини ложи (под юрисдикцията на Великите ложи):

Чирак
Калфа
Майстор

Капитули на Кралската арка (под юрисдикцията на Великите капитули):

Майстор на марката
Виртуален минал майстор
Превъзходен майстор
Масон от Кралската арка

Криптични съвети (под юрисдикцията на Великите съвети):

Кралски майстор
Избран майстор
Свръхпревъзходен майстор

Командерии на рицарите тамплиери (под юрисдикцията на Великите командерии и Великия лагер на САЩ):

Орден на червения кръст
Орден на Малта
Орден на Храма.

Някои от тези степени съществуват и в масонството на други англосаксонски страни (като например Кралската арка или Масонството на марката), но са подредени по различен начин. Йоркският ритуал е единственият в англосаксонското масонство, който обединява всички тези степени в единен и съгласуван комплекс, наречен Ритуал.

Ритуалите в Йоркската система са силно повлияни от библейските текстове, като се набляга основно на Стария завет в ложите, капитулите и съветите, и на Новия завет в командериите. Поради това, вярата в Бог (без да се уточнява кой) е задължителна за членство в ложите, капитулите и съветите, докато за влизане в командериите се изисква принадлежност към тринитарното християнство.

С някои вариации според отделните щати, Йоркският ритуал е официалният ритуал на редовните американски Велики ложи, както и на афроамериканското масонство „Принс Хол“.

От Йорк ли произлиза Йоркският ритуал?

Привържениците на Йоркския ритуал често твърдят, че техният ритуал (поне в символичните си степени) е най-старият в света, тъй като води началото си от първото събрание на масони, проведено в Йорк през 926 г. по време на управлението на крал Етелстан. Това легендарно събрание е споменато за първи път в ръкописа „Халиуел“, по-известен като „Regius“ (около 1390 г.), но датата 926 г. се свързва с него едва от времето на Елизабет I. Няма исторически източници, които да потвърждават провеждането на такова събрание.

Въпреки това, Йоркската ложа се е смятала за изключително авторитетна в рамките на английското масонство. Така през 1725 г., в отговор на създаването на Великата ложа на Лондон и промените в ритуалите, направени от нея, тя се обявява за „Велика ложа на цяла Англия, събираща се от незапомнени времена в град Йорк“.

Тази Велика ложа, която често бива пропускана при споменаване на английското масонство от XVIII век, е първата организирана опозиция на „модернизма“ на Великата ложа на Лондон, около тридесет години преди основаването на Великата ложа на „Древните“. Нейното влияние е по-малко от това на другите две Велики ложи, тъй като е била слабо структурирана: тя е функционирала като „Ложа-майка“, събирайки се само за приемане на нови братя с цел създаване на нови ложи, без да поема администрацията им. Тя преустановява дейността си през 30-те години на XVIII век и се възражда през 1761 г. През 1769 г. ложата „Antiquity“ от Великата ложа на Лондон се отделя и се присъединява към Великата ложа на Йорк, която тогава приема името „Велика ложа на цяла Англия на юг от река Трент“. Тази Велика ложа престава да съществува през 1789 или 1790 г.

Какъв е бил ритуалът (или ритуалите), използван в ложите, признати от Великата ложа на Йорк? Това не е известно. Но може без колебание да се твърди, че той е бил от т.нар. „Древна“ традиция, подобно на тези на Великата ложа на „Древните“, Великата ложа на Ирландия и Великата ложа на Шотландия, както и на бъдещия английски ритуал „Емулейшън“ от 1813 г.

Въпреки че не познаваме ритуала на Великата ложа на Йорк, заслужава да се отбележи една особеност: за разлика от другите Велики ложи, тя е давала не само трите символични степени, но и Кралската арка (от 1770 г.) и Рицар тамплиер (от 1780 г.). Тази структура напомня на сегашния Йоркски ритуал, с изключение на Съвета на криптичните степени, които се появяват в Ню Йорк едва след 1792 г. и започват да се структурират около 1810 г. Но съществува ли пряка връзка между практиките на Великата ложа на Йорк и сегашния американски Йоркски ритуал? Имаме основание да се съмняваме в това.

Произход на Йоркския или Американския ритуал

Йоркският ритуал се заражда в американските колонии, които след 1783 г. стават Съединени американски щати. Въпреки че корените му са в английските, ирландските и шотландските масонски традиции, той е оригинален и представлява плод на компромиси, приети за хармонизиране на различните масонски обичаи, дошли от Великобритания, и обединяването им в ритуал, специфичен за новата независима държава.

Първите американски ложи, появили се около 1730 г., имат различен произход: някои са основани от провинциални Велики ложи, установени в колониите от Великата ложа на Лондон („Модерните“), но повечето са от „Древна“ традиция: това са били ложи, създадени спонтанно, или ложи, основани от военни ложи, свързани с Великата ложа на Ирландия, Великата ложа на Шотландия или Великата ложа на „Древните“ (от 1758 г. нататък).

Трудно е да си представим как Великата ложа на Йорк, която е била в застой по времето, когато са основани първите ложи в Америка, би могла да изиграе роля в развитието на американското масонство. Дори след възраждането си през 1761 г., тя е имала само девет ложи, когато Войната за независимост на САЩ приключва през 1783 г. Понякога се твърди, че ирландските военни ложи са разпространили ритуала на Великата ложа на Йорк на новия континент. Но защо биха го направили, след като са зависели от Великата ложа на Ирландия и са имали своя собствена масонска традиция?

Необходимостта от нов ритуал в Америка се налага по исторически причини. По време на Войната за независимост ложите, зависещи от Великата ложа на Лондон („Модерните“), застават по-скоро на страната на Англия, докато „Древните“ се присъединяват към лагера на въстаниците. След реалната независимост през 1783 г., много „модерни“ масони се завръщат в Англия, а различните провинциални Велики ложи на Великата ложа на Лондон в крайна сметка се сливат със своите събратя от „Древната“ традиция. Така Йоркският ритуал се налага като единствения ритуал, практикуван от Великите ложи на щатите, съставляващи Съюза.

Защо името Йоркски ритуал?

Ако масоните, които са се позовавали на Великата ложа на Йорк, очевидно не са изиграли никаква роля в разпространението на масонството в Америка и ако ритуалът, който са използвали, едва ли е прекосил Атлантика, защо тогава американският ритуал носи името Йоркски ритуал?

Американските масони вероятно са избрали това име по две причини. Първата е, че Йоркската ложа, често споменавана в „Старите задължения“ (Old Charges), остава обгърната в легендарната аура, която я прави люлка на масонството.

Втората причина е по-дипломатическа. Американските ложи са били с английски, ирландски или шотландски произход. Коя от тези традиции да има предимство в новите Съединени щати? Великите ложи на американските щати със сигурност не биха могли да се нарекат „английски“, това е очевидно. Но да се нарекат „ирландски“ или „шотландски“ би въвело специфики, характерни за Обединеното кралство, които вече не са имали място в новата Република. Традицията на Йорк, която претендира, че води началото си от незапомнени времена, позволява да се свърже новото американско масонство с най-чистата масонска традиция, без при това да се споменават имената на Англия или Лондон.