Жезълът на Майстора на церемониите

Калина Стоянова
Експерт по продукти и подбор с над 15 години опит в търговията

Произход и развитие на жезъла

Жезълът вероятно е едно от най-старите човешки изобретения, ако не и най-старото. Първоначално представляващ обикновена пръчка, този „инструмент“ е имал разнообразни приложения: с него са достигали предмети извън обсега на ръката, използвали са го като опора при ходене и, разбира се, като оръжие.

Като продължение на ръката или евентуално като фалически символ, жезълът бързо се превръща във външен белег на власт. В гробницата на Тутанкамон са открити не по-малко от тридесет жезъла, някои от които са покрити със злато и извити, подобно на съвременните бастуни. Смирената пръчка очевидно се е превърнала в предмет на престиж, достоен за крал, свещеник или военен командир. Така, стилизиран и понякога скъсен, жезълът се превръща в кралски скиптър, епископски жезъл или маршалски жезъл.

Жезлите на Тутанкамон

В по-близки до нас времена жезълът придобива огромна популярност през XVII век, когато в дългата си форма става привилегия на крале и благородници. Той придава благородство и престиж на самото ходене. Употребата на жезъла се разпространява през XIX век, превръщайки се в моден аксесоар на буржоазията, наравно с шапката и ръкавици. Но жезълът остава и оръжие, както свидетелстват бастуните-мечове и фехтовката с бастун, процъфтяваща във Франция от средата на XIX век.

Разбира се, жезълът остава и полезен предмет, предназначен да подпомага ходенето на възрастни или хора с увреждания. Почти изключително в тази форма той се запазва през втората половина на XX век, въпреки че някои ексцентрични личности продължават да го използват като моден аксесоар.

Жезълът в масонството

Както видяхме, употребата на жезъла в Европа претърпява важен обрат през XVII век, точно в периода, в който се ражда първото спекулативно английско масонство. Дали първите масони, и може би още повече масоните от XVIII век, са били вдъхновени от жезъла, използван от благородничеството? Ако си припомним, че носенето на шапка и меч в ложата е било начин във френското масонство да се утвърди равенството между благородници и буржоа, не можем да изключим, че жезълът е привлякъл масоните и им е позволил да добавят тържественост към своите церемонии. От начина, по който жезълът се използва единствено ритуално, за да подчертае движенията в Ложата, човек би се изкушил да помисли, че той няма друга функция освен да придаде достойнство на церемониите.

Но разбира се, има и друга причина за присъствието на жезъла в масонството – този път символична. Жезълът не е просто церемониален аксесоар, знак за социален статус или оръжие, той е и инструмент на оперативните масони. Средновековните илюстрации често показват майсторите строители, държащи дълъг жезъл, в допълнение към други инструменти като пергел и триъгълник.

Този жезъл е бил измервателен инструмент, наречен „Строителна мярка“ или „Quine“, защото е съдържал петте основни мерки, използвани по онова време: длан, педя, разкрач, стъпка и лакът. Всяка мярка е била отбелязана с чертичка или инструментът е бил съставен от пет шарнирни секции, както се прави днес при сгъваемите метри. Различни стойности са били приписвани на тези мерки според регионите, но ето един пример, изразен в сантиметри:

Длан: 6,74 – Педя: 12,36 – Разкрач: 20 – Стъпка: 32,36 – Лакът: 52,36. Всичко това дава жезъл от 124,72 см.

Шарнирна мярка

Предимството на този инструмент е, че той позволява практическото използване на пропорциите на Златното сечение, без да се познава алгебричната стойност на фи (1,618). Ако съберете дланта и педята, получавате разкрача; педята и разкрача – получавате стъпката; разкрача и стъпката – получавате лакътя. Това е редица на Фибоначи. И ако разделите една мярка на предходната (например лакътя на стъпката), винаги получавате 1,618. Опитайте със стойностите от примера по-горе и ще се уверите. Прекрасен пример за практическото знание на средновековните строители!

Жезълът се среща и при „Compagnons du Devoir“ (френски занаятчийски съюз), които несъмнено са запазили по-пълно разбиране за жезъла от масоните. При тях жезълът запазва своето символично значение, но служи и като бастун за ходене и оръжие за защита.

Жезълът със сигурност има своето място в масонството, а жезълът на Майстора на церемониите е плах спомен за важността, която този инструмент е имал за древните строители. Можем само да пожелаем неговата оперативна употреба да бъде по-открито разяснена в ритуалите и масонските инструкции.