Юбер Жермен, масон и Сподвижник

Калина Стоянова
Експерт по продукти и подбор с над 15 години опит в търговията

Началото и Втората световна война

Юбер Жермен е роден на 6 август 1920 г. в Париж. Баща му е генерал Максим Жермен (1881-1953), висш офицер във френските колониални войски. Поради мисиите на баща си, Юбер Жермен започва средното си образование в Дамаск, продължава го в Ханой и го завършва в Париж. Желаейки да се посвети на военна кариера като баща си, той се явява на конкурс за Военноморското училище през юни 1940 г., но тъй като германската армия превзема Париж на 14 юни 1940 г., той предава празен лист, за да не служи в армия, която ще бъде подчинена на чужда сила.

При подписването на примирието на 22 юни 1940 г. Юбер Жермен отказва да се подчини и заминава за Лондон, за да се присъедини към Свободните френски сили. Баща му, от друга страна, продължава да служи в армията на режима във Виши, въпреки че умереността му в сътрудничеството с окупатора му коства арест от Гестапо през 1944 г.

Юбер Жермен (без шапка) в Северна Африка

Юбер Жермен преминава обучение за морски офицер на линкора „Курбе“, който се присъединява към Свободните френски сили. Назначен през 1941 г. в щаба на генерал Пол Льожантийом (1884-1975), той се озовава в Палестина и участва в Сирийската кампания. През 1942 г. се присъединява към 13-та полубригада на Чуждестранния легион, с която се сражава в Северна Африка (по-специално в битките при Бир Хакейм и Ел Аламейн). Ранен на 24 юни 1944 г. по време на Италианската кампания, генерал Дьо Гол му връчва кръста на Сподвижниците на Освобождението. През август 1944 г. участва в десанта в Прованс, преминава през долината на Рона с 1-ва дивизия на Свободните френски сили и се сражава в Елзас, Мозел, Вогезите и в масива Онтион (Приморски Алпи). След германската капитулация на 8 май 1945 г. е назначен за адютант на генерал Пиер Кьониг (1894-1970), командващ френските окупационни сили в Германия. Той изпълнява тази функция до демобилизацията си през 1946 г.

След войната

На 3 октомври 1945 г. Юбер Жермен се жени за Симон Мийон и двойката има три деца. През 1950 г. постъпва в компанията Cinzano като мениджър, а след това работи за швейцарската химическа и фармацевтична компания Geigy.

Присъединявайки се към голистките политически среди, той е избран за кмет на Сен-Шерон (днешният департамент Есон) и изпълнява тази функция от 1953 до 1965 г. Избран три пъти за депутат в Националното събрание (1962, 1968 и 1973 г.), той е натоварен със специални мисии, а след това става технически съветник на Пиер Месмер (1916-2007), тогавашен министър на въоръжените сили от 1960 до 1968 г.

Юбер Жермен заема и министерски постове в трите правителства на Месмер от 1972 до 1974 г. Той е министър на пощите, телеграфите и телефоните (PTT), министър, отговарящ за връзките с парламента, а след това отново министър на PTT временно. От 1975 до 1982 г. председателства Френското дружество за телевизионно разпространение, което е разпуснато на 1 януари 1983 г. и заменено през 1990 г. от France Télévision Distribution.

От 2010 г. Юбер Жермен е член на Съвета на Ордена на Освобождението, а на 25 ноември 2020 г., оставайки последният член на ордена, е повишен в почетен канцлер.

Юбер Жермен, последният Сподвижник на Освобождението

Юбер Жермен умира на 12 октомври 2021 г. на 101-годишна възраст. Погребан е в криптата на Мемориала на бореща се Франция на Мон-Валериен. С него си отиде и Орденът на Освобождението.

Масонска кариера

За разлика от Пиер Бросолет, когото споменахме в предишна статия, Юбер Жермен не е бил масон преди войната. Трябва да се отбележи, че той е бил само на 20 години по време на примирието през 1940 г. Той не става такъв и веднага след войната, а едва през 1975 г. е посветен в ложата на Великата ложа на Франция. Той е един от основателите на ложата „Пиер Бросолет-Сподвижник на Освобождението“ към Великата ложа на Франция и продължава масонския си път във Върховния съвет на Франция, достигайки 33-та и последна степен на Стария и приет шотландски ритуал.

Той е 55-годишен мъж, когато е посветен през 1975 г., и по-голямата част от кариерата му вече е зад гърба му. Следователно не масонският идеал е насочил кариерата на Юбер Жермен, а напротив – неговата любов към свободата е тази, която в зряла възраст го е довела до припознаване в идеалите на масонството.