Престилката: традиция и приемственост

Калина Стоянова
Експерт по продукти и подбор с над 15 години опит в търговията

Масонската престилка – оперативно наследство?

Подобно на ръкавиците, за които вече говорихме, престилката е преди всичко защитно облекло, използвано в много занаяти. Ето защо не е изненадващо, че я откриваме сред аксесоарите на свободния зидар. Въпреки това, масонската престилка не винаги е имала значението, което има днес в масонството, а използването ѝ от оперативните зидари и каменоделците далеч не е било систематично.

Средновековните илюстрации и миниатюри, изобразяващи строители, рядко ги представят облечени с престилки. А “Old Charges” (Старите задължения – сборници с правила на английските оперативни зидари, съставени между XIV и XVIII век) изобщо не споменават такива. Във Франция, в традициите на Compagnonnage (сдруженията на занаятчиите), те почти не се споменават, а след възраждането на тези сдружения през XIX век, само бояджиите носят символична престилка.

Документите, описващи обичаите на “Mason Word” (протомасонството, появило се в Шотландия в началото на XVII век) и ранното английско спекулативно масонство от XVII век, също не споменават престилки. Най-старото описание на приемането на английски свободен зидар, което откриваме в “Natural History of Staffordshire” на Робърт Плот (1686 г.), включва ръкавици, но не и масонска престилка. Така или иначе, най-старите масонски престилки, които познаваме, датират едва от XVIII век.

Налага се един извод. Престилката наистина е била използвана от оперативните зидари за изпълнението на определени задачи. Но не изглежда тя да е имала ритуална, почетна или символична употреба, нито да е била обект на тържествено връчване по време на церемонията по приемане на нов зидар. И това е съвсем логично. Ако се вярва на старите документи, са били нужни поне три години работа, преди някой да бъде приет за чирак. Новият чирак не е откривал престилката при приемането си – той вече я е носил многократно. Тогава откъде идва масонската престилка като специфичен ритуален орнамент на свободния зидар?

Масонската престилка – изобретение на модерното масонство

Няколко исторически улики сочат, че носенето на символична престилка по време на масонските работи е изобретение на модерното масонство, т.е. на масонството, инициирано от Великата ложа на Лондон, основана според официалната традиция през 1717 г., но по-вероятно през 1721 г.

Първото споменаване на ритуалната употреба на масонската престилка се появява през 1723 г. в символичен катехизис, известен като “A Mason’s Examination”. Контекстът на публикуването на този документ е особено важен за нашата тема. Този катехизис е бил приложен към отворено писмо, което един английски свободен зидар, възмутен от ритуалните нововъведения на Великата ложа на Лондон, публикува на 13 април 1723 г. в периодичното издание “The Flying Post, or the Post Master”. Авторът на писмото уточнява, че “членовете [на ложите] няма да бъдат изкушени, като глупаци или деца, да разкриват уроците и инструкциите, дадени от техните майстори и надзиратели”, и след това публикува този катехизис, за да илюстрира злонамереността на новаторите. Това означава, че за един свободен зидар, верен на старите обичаи на английското спекулативно масонство, съдържанието на този катехизис не е автентично масонско и следователно може да бъде разкрито, без да се нарушава клетвата. Но какво споменава този катехизис? Че преди да бъде приет за свободен зидар, приеманият дарява на всички присъстващи мъжки и дамски ръкавици, както и кожени престилки.

Присъствието на ритуална масонска престилка вероятно е част от нововъведенията, срещу които се е обявил авторът на нашето писмо и които той се е чувствал свободен да разкрие. Останалата част от катехизиса описва много масонски тайни, които ни се струват напълно коректни, но всъщност са силно повлияни от шотландските обичаи (думите Maughbin, Boaz и Jakin). Това предполага, че “модерните” от Великата ложа на Лондон са възприели част или всички шотландски обичаи (вероятно под влиянието на личности като Андерсън) и че тази форма на масонство се е различавала напълно от обичаите на старото английско спекулативно масонство, за което всъщност не знаем почти нищо. Дали масонската престилка идва от Шотландия, дори ако малкото писмени свидетелства за шотландското масонство от XVII век не я споменават? Възможно е, без да можем да го твърдим със сигурност. Ние обаче сме по-склонни да мислим, че не всички допълнения на Великата ложа на Лондон са били заемки от шотландската масонска традиция, а че някои са били истински иновации, сред които може би е и използването на масонската престилка.

Между другото, известното писмо от 1723 г. дава улика в полза на създаването на Великата ложа на Лондон през 1721 г., а не през 1717 г. Да се възмущаваш от новост, която е само на две години, е разбираемо. Информацията се е разпространявала по-бавно по онова време и не знаем къде е живял авторът на писмото. Но ако Великата ложа датира от 1717 г., човек не може да не се учуди на петгодишното забавяне в изразяването на несъгласие!

Наследството на масонската престилка

След 1723 г. английските източници на “модерните” споменават масонската престилка, като се започне от “Masonry Dissected” на Самюъл Причард, публикуван през 1730 г. Същото се отнася и за континента, където масонството на Великата ложа на Лондон се разпространява от 1725 г. нататък. Двата най-стари ръкописни ритуала на френски език (Ръкописът от Берн и Ръкописът Люке) познават употребата на масонската престилка, както и всички разкрития от периода 1740–1760 г.

Но тези източници се отнасят само до традицията на Великата ложа на “модерните” и ложите, основани по тяхно настояване на континента. Какво да кажем за английските свободни зидари, които са останали верни на старите обичаи и които в крайна сметка през 1751 г. са се конституирали като съперничеща Велика ложа, наречена на “древните”? Трябва да отбележим, че през 1750-те години, вероятно подравнявайки се по “модерните” в този аспект, те също са използвали масонски престилки, както свидетелстват например илюстрациите, изобразяващи Лорънс Дермот (душата на Великата ложа на “древните” и автор на техните конституции, “Ahiman Rezon”), облечен с масонска престилка. И разкритието “The Three Distinct Knocks” от 1760 г., което разкрива ритуала на ложа с “древна” традиция, също споменава масонската престилка.

Дори вероятно да не е била използвана от всички свободни зидари в началото, масонската престилка се е наложила универсално, превръщайки се в един от най-характерните знаци на свободния зидар по целия свят.