Декларация, изготвена в навечерието на COP21
Всеобщата декларация за правата на човечеството е съставена през 2015 г. в контекста на двадесет и първата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (COP21), проведена в Париж. Тази конференция беше ключов момент в международната екологична дипломация, с основна цел приемането на глобално споразумение за ограничаване на глобалното затопляне. В този контекст президентът Франсоа Оланд възложи на Корин Льопаж, бивш министър на околната среда, задачата да формулира текст, целящ да насърчи универсален етичен подход към предизвикателствата, свързани с опазването на планетата, междупоколенческата солидарност и човешкото достойнство.
Корин Льопаж (в центъра) и Франсоа Оланд (вдясно)
Корин Льопаж, адвокат и обществена личност, ангажирана от десетилетия с въпросите на екологичното право, събра работен комитет, съставен от юристи, експерти и представители на международни институции. Полученият текст е умишлено кратък и достъпен, за да може да бъде приет или подкрепен от голямо разнообразие от участници, независимо от тяхната култура, политически режим или правна система.
Изборът на термина „декларация“ препраща към вид символичен документ, без обвързваща правна сила, но носещ етична или философска насоченост. Той се вписва в традицията на големите универсални текстове, подобно на Декларацията за правата на човека и гражданина от 1789 г. или Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., приета от Организацията на обединените нации.
От публикуването си насам Всеобщата декларация за правата на човечеството е преведена на няколко езика и широко разпространена сред национални и международни институции. Тя е била обект на представяния в различни форуми, включително в ЮНЕСКО, и е подкрепена от множество правителства, териториални общности и организации на гражданското общество.
Архитектура, свързваща права и задължения
Един от отличителните елементи на тази Декларация се състои в баланса, който тя предлага между шест основни права, признати на човечеството, и шест съответстващи задължения, формулирани симетрично. Този подход има за цел да свърже признаването на правата с изискване за отговорност, както индивидуална, така и колективна.
Шестте основни права:
- Право на здравословна околна среда:
Всеки човек, настоящ и бъдещ, се признава за носител на правото да живее в среда, благоприятна за неговото здраве, развитие и просперитет. - Право на отговорно, справедливо и устойчиво развитие:
Това право подчертава значението на развитието, което уважава природния баланс, се грижи за социалната справедливост и солидарността между поколенията. - Право на опазване на световното общо наследство:
Някои елементи от световното природно наследство — като климата, океаните, въздуха, сладките води и биоразнообразието — се считат за неотчуждаеми блага, които трябва да бъдат защитени за цялото човечество. - Право на мир:
Мирът е посочен като основно условие за човешкия живот и защитата на планетата. - Право на биологично и културно разнообразие:
Разнообразието от култури и форми на живот се признава като богатство, което трябва да бъде съхранено и уважавано. - Право на информация и участие:
Това право гарантира на всеки достъп до екологична информация и възможност за участие в решения, които оказват влияние върху обществото.
Шестте съответстващи задължения:
-
Уважение към живота във всичките му форми:
Човечеството е призовано да признае присъщата стойност на живите същества и да действа с уважение към тях. -
Да не се вреди на другите или на околната среда:
Това задължение формулира общ принцип за ненанасяне на вреди, както към индивидите, така и към екосистемите. -
Сътрудничество с другите народи и поколения:
Солидарността, сътрудничеството и диалогът между културите са представени като условия за общото благо. - Действие с почтеност и справедливост:
Ресурсите и отговорностите трябва да се споделят справедливо, съгласно принципите на глобалната справедливост. -
Опазване на планетата и нейния природен баланс:
Човечеството е призовано да не преминава критичните екологични граници. - Действие със съзнание и отговорност:
Това задължение призовава всеки да преценява последствията от своите действия и да проявява разум.
Всички тези права и задължения формират морална рамка, целяща да насърчи колективното осъзнаване на глобалните предизвикателства в етична и междупоколенческа перспектива.
Присъединяване в продължение на институционалната подкрепа
Великата ложа на Швейцария и Традиционната символична велика ложа на Африка вече фигурират сред многобройните организации, изразили подкрепата си за Всеобщата декларация за правата на човечеството. Техните подписи бяха оповестени публично по повод десетата годишнина на текста, отбелязана по време на международна конференция, организирана в Женева, в сградата на ООН, на 13 май 2025 г.
Това събитие, преминало под знака на приемствеността и влиянието на текста, събра различни личности от политическия, обществения и академичния свят. Няколко институции по този повод подновиха или потвърдиха своето присъединяване към Декларацията, утвърждавайки нейната роля като референтен документ в областта на съвременната етична мисъл.
Подписване на Декларацията от Адвокатската колегия в Марсилия, 2017 г.
В този контекст участието на Великата ложа на Швейцария и Традиционната символична велика ложа на Африка се вписва в по-широка динамика на признаване на принципите, изразени в Декларацията. Този текст, отворен за подписване от всяка организация, желаеща да потвърди неговите ценности, е получил многобройни подкрепи от 2015 г. насам, както от държави, така и от международни организации, териториални общности или участници от гражданското общество – а сега и от масонски ложи.
Постепенно разпространение в различни пространства
От публикуването си насам Всеобщата декларация за правата на човечеството е представена в множество пространства за размисъл и сътрудничество. Тя е била представена пред Общото събрание на ООН, Европейския парламент, ЮНЕСКО и в редица междуправителствени и неправителствени форуми. Местни власти във Франция и чужбина също са приели декларации за подкрепа или признаване на текста.
Разпространението ѝ се опира на стратегия за непрекъсната комуникация, включваща публикации, симпозиуми, семинари и срещи. Специализираният уебсайт на Декларацията предлага пълната версия на текста, преведена на няколко езика, както и актуализиран списък на подписалите я.
Присъствието на Декларацията в разнообразни контексти – образование, устойчиво развитие, дипломация, култура – показва нейната трансверсална насоченост. Тя се представя като гъвкав инструмент, използваем от всеки участник, който желае да се включи в глобална етична динамика.
Заключение
Всеобщата декларация за правата на човечеството, родена в контекста на COP21 и водена от волята за етична конвергенция в световен мащаб, продължава да предизвиква разнообразна подкрепа. Нейната структура, основана на връзката между права и задължения, нейният необвързващ характер и достъпност позволяват нейното приемане или подкрепа от многобройни институционални участници.
Подписите на Великата ложа на Швейцария и Традиционната символична велика ложа на Африка се добавят към тази динамика, включвайки тези две масонски ложи в процеса на присъединяване към принципите, заложени в текста. Това участие се вписва в доброволна и отворена рамка, съответстваща на духа на Декларацията, чиято основна цел остава насърчаването на споделено съзнание за предизвикателствата, свързани с бъдещето на човечеството и планетата.
