Касия – първото растение, свързано с легендата за Хирам
Легендата за Хирам изглежда се появява в масонството малко преди 1730 г. и не принадлежи към първоначалното ядро на спекулативното масонство от XVII век. Сцената с откриването на тялото на Хирам вероятно е заимствана от подобна масонска легенда, разказваща за намирането на тялото на Ной от тримата му синове. Споменаване за това се среща в ръкописа “Греъм” от 1726 г., но в разказа не присъства никакъв растителен символ.
Трябва да изчакаме до “Masonry Dissected” на Самюел Причард (1730 г.), за да открием първото описание на степента на Майстор, каквато я познаваме днес. Според Причард, както е и до днес, тримата убийци на Хирам отбелязали мястото, където скрили тялото му, с клонче от дърво или храст, но за разлика от приетата по-късно форма, тук става въпрос за клонче от Касия.
Приемане на Майстор през XVIII век
Целта тук не е да се пише ботанически трактат за дефиниране на Касията. Терминът “Касия” може да се отнася за различни храсти, сред които касия, сена (Senna), фалшива сена (Cassia Fistula) или китайска канела (Cinnamonum Cassia). Често я свързват с Qetsi’ah, споменат веднъж в Библията, който понякога се превежда като канела. Във всеки случай това е храст с жълти цветове и признати лечебни и ароматни свойства. Касията е позната на различни култури, където често се тълкува като символ на вътрешна сила, устойчивост и издръжливост при изпитания.
Касията е била използвана и в погребални ритуали, както припомня авторът на “A Defence of Freemasonry” от 1731 г., където четем: „Казват ни, че Братята са поставили клонче Касия при главата на гроба на Хирам, което препраща към древен обичай в тези източни страни за балсамиране на мъртвите, по-специално чрез подготовка на главата и изсушаване на мозъка, както обяснява по-подробно Херодот.“
Касията е имала основателни причини да бъде избрана за легендата. Нейните яркожълти цветове напомнят за светлината, тя е символ на издръжливост при изпитания и се е използвала в погребални ритуали. Защо тогава е била изместена от Акацията?
Триумфът на Акацията
Днес почти всички масонски ритуали са избрали Акацията, но можем да се запитаме кога и защо е настъпила тази промяна. Вероятно отговорът на тези въпроси се крие във Франция.
Още от 1740-те години Акацията се появява във френските масонски ритуали. Такъв е случаят с ръкописа “Люке”, един от двата най-стари известни френски ръкописни ритуала (около 1745 г.), и разкритието “Le Sceau Rompu” (1745 г.). Но как се преминава от Касия към Акация?
Вероятно чрез проста омофония (сходство в звученето) между “la Cassia” и “l’Acacia”, което е още по-обяснимо предвид предимно устния характер на старите ритуални практики на масоните.
Но тази омофония е трябвало да има смисъл. И това е било така, защото Акацията има още по-голям авторитет от Касията. Не казват ли, че тя е негниеща, способна да се възроди след пожари и следователно е символ на прераждането и безсмъртието? Но най-вече, според Библията, това е дървото, използвано за изграждането на Ковчега на Завета, литургичното обзавеждане и стълбовете на Скинията – подвижният Храм, установен от Мойсей в пустинята (Изход, глави 25 до 27). Християнската традиция от своя страна твърди, без библейска препратка, че Кръстът на Христос и тръненият венец са били направени от Акация. А в някои версии на легендата за Озирис тялото на убития бог почива близо до Акация.
Ако Касията е имала добри причини да илюстрира легендата за Хирам, Акацията е имала по-добри, тъй като свързва смъртта на Хирам с Ковчега на Завета и идеята за прераждането и възкресението, заложени в образите на Христос и Озирис.
Ложен килим за 3-та степен по ритуала Емулейшън
Но как да си обясним, че омофонията между “la Cassia” и “l’Acacia” на френски е наложила символа на Акацията в цялото масонство? Английските ритуали (независимо дали Емулейшън или другите ритуали, използвани в Обединената велика ложа на Англия, като Тейлър, Уест Енд и т.н.) познават Акацията. Възможно ли е тогава френските масонски ритуали този път да са повлияли на английските масонски обичаи, а не обратното?
Това ни се струва напълно вероятно и ще се опитаме да намерим обяснение. Касията е била версията, използвана от “Модерните”, т.е. Ложите на Първата велика ложа на Лондон (1717 г.), тъй като разкритието на техния ритуал ни го показва (Причард 1730 г.). От друга страна, не знаем дали еквивалентен растителен символ е присъствал в ритуалите на “Древните”, чиято Велика ложа е основана през 1753 г. Във всеки случай разкритието “The Three Distinct Knocks” от 1760 г., което разкрива ритуалните обичаи на Ложа на Древните, не споменава такъв.
Но е добре известно, че е имало много контакти между якобитските масони, заточени във Франция, и френските Ложи. А якобитите обикновено са имали повече афинитет към Древните, отколкото към Модерните, които са били верни на Хановерската династия. Вероятно именно чрез тях френската Акация е проникнала в английското масонство на Древните. И при обединението на двете Велики ложи през 1813 г. за формирането на Обединената велика ложа на Англия, знаем, че ритуалните обичаи на Древните са били приети и много вероятно оттам Акацията е заменила Касията в английските ритуали.
Един аутсайдер: Тамарискът
Ако Акацията изглежда се е наложила в цялото световно масонство, трети вариант се появява във Франция в рамките на Ритуала на Мисраим. В ритуала на Мисраим, съставен между 1815 и 1820 г., не се споменава нито Касия, нито Акация, а Тамариск.
Защо този нов вариант и какво носи той ново в сравнение с първите два? Познат от Библията и много древни култури (Египет, Гърция, Скандинавия, Китай, Япония…), Тамарискът носи символика, която не е много далеч от тази на Касията и Акацията: сила, издръжливост, плодородие, дълголетие и безсмъртие. Но именно вписването му в египетската традиция подтиква автора на ритуала на Мисраим да го избере.
Египетските източници обикновено твърдят, че тялото на Озирис е почивало близо до Акация или Сикомора. Но трябва да се разбере, че тези източници остават недостъпни за съвременните читатели до разчитането на йероглифите от Шамполион през 1822 г. Създателите на египетското масонство са имали достъп до Древен Египет само чрез трудовете на гръцки автори (Херодот, Диодор Сицилийски, Страбон, Плутарх…) и в по-малка степен латински (Плиний Стари, Апулей…).
Египетско Дърво на живота
Проявявайки известна ерудиция, авторът на ритуала на Мисраим със сигурност е открил Тамариска у Плутарх и е избрал да го въведе в своята легенда за Хирам вместо Касия или Акация, за да “египтизира” повече своя разказ. Плутарх наистина съобщава версия на мита за Озирис, непозната в египетските източници: според този вариант тялото на Озирис, поставено в ковчег, е предадено на морските вълни и се носи, докато не се заклещва в Тамариск в Библос, Финикия (днес Джебейл, Ливан). Тамарискът израства около ковчега, който накрая обгръща, а царят на Библос, изумен от необичайния растеж на това дърво, го отрязва, за да направи от него колона за своя дворец. Търсейки тялото на съпруга си, Изида успява да получи колоната, изважда тялото на Озирис, балсамира го и го връща в Египет.
Тази легенда е имала поне две причини да привлече вниманието на автора на ритуала на Мисраим: първо, Тамарискът е бил изрично интегриран в откриването на тялото на Озирис и така естествено е намерил своето място в легендата за Хирам. Второ, фактът, че тялото на Хирам се е озовало вътре в колона, трябва да е било много красноречиво за автор на масонски ритуал. Можем дори да добавим трета причина, ако предположим, че авторът е познавал и ботаническите трудове на Плиний Стари, който твърди, че египетските жреци са носели венци, направени от клонки Тамариск.
Изборът на Тамариск е бил напълно уместен за подчертаване на египетското измерение на ритуала и можем само да съжаляваме, че използваният днес ритуал на Мисраим (т.нар. Венециански ритуал от 1788 г.), който датира едва от 1980-те години, не е последвал своя прочут предшественик в това отношение и се е подравнил по Акацията.
