Понятието „Дъска“ (Planche) в масонството
Във френскоезичното масонство терминът „Дъска“ (Planche) не обозначава единствено изложението, което един масон трябва да представи пред Ложата. Този термин се използва по-общо за всеки писмен документ, особено когато е с официален характер. Така поканата за събрание се нарича „Дъска за свикване“, докладът за проучване на кандидат – „Дъска за проучване“, а протоколът от заседанието често се квалифицира като „изчертана дъска“ (Planche tracée).
Употребата на тези изрази очевидно се корени в един оперативен инструмент, често споменаван в масонските ритуали и изобразен върху килимите на ложата: чертожната дъска (Planche à tracer). Този инструмент се приписва на степента „Майстор“, тъй като Майсторът е призван да чертае плановете на сградата. Но защо се говори за „дъска“, за да се обозначи повърхността, върху която се чертаят плановете? Защото първоначално плановете са се чертаели директно върху земята, в навес или хангари, чийто под е бил дървен. Следователно чертожната дъска първоначално е била чертожен под. Реминисценция на това откриваме в старите масонски ритуали, които изискват таблото на ложата (което по-късно се превръща в килим) да бъде изчертано с тебешир в центъра на Ложата и изтрито в края на работата. Впрочем, англосаксонското масонство и до днес нарича това табло на Ложата “Tracing Board” (чертожна дъска).
Дъската като изложение
В своя конкретен масонски живот масонът се сблъсква основно с два вида „Дъски“: Дъските на Оратора и Дъските, които той и неговите братя са призовани да подготвят. И в двата случая става въпрос за речи или изложения.
Дъските на Оратора могат да бъдат наречени „по повод“. Те обозначават речи, произнесени при специфични обстоятелства: след приемането на нов Чирак, Калфа или Майстор, по случай слънцестоенето, инсталирането на нов Достопочитаем, траурно заседание, посещение на високопоставен гост… Най-често тези Дъски се съставят от самия Оратор, но някои ритуали налагат четенето на задължителна Дъска, особено след церемонията по приемане в трите степени. В някои Ложи Ораторът е поканен да представя Дъска на всяко заседание и тази Дъска, разбира се, е по свободна тема.
Масовата употреба на Дъските на Оратора по време на работа датира от XIX век. През XVIII век Ораторът е произнасял реч в Ложата само по случай приемането на нов Чирак и това е било почти всичко. Останалите речи са били запазени за Банкета, който традиционно е следвал работата в Ложата и по време на който различни длъжностни лица са вземали думата, а не само Ораторът.
Що се отнася до Дъските на Братята и Сестрите, обичаите могат да варират според Ложите и Обединенията. В някои Ложи се „дъскопише“ много, в други – само най-необходимото! Преди всичко Чираците и Калфите са тези, които представят Дъски, което позволява на Ложата да измерва техния напредък. Две Дъски на масонска година изглеждат добър ритъм, ако човек иска да се развива. В много Ложи се очаква специфична Дъска, преди преминаването към втора и след това към трета степен.
Майсторите обикновено вече не са длъжни да представят Дъски, което е голяма загуба. За щастие познаваме Ложи, в които Майсторите продължават да „дъскопишат“ и след трета степен. Работата по развитието на всеки масон не трябва да спира до получаването на степента Майстор, точно обратното – Дъската е взискателно упражнение, което подхранва личната работа.
И тук употребата на Дъската не датира отпреди XIX век и засяга основно френскоезичното масонство. В него масонската работа се състои главно в четенето на Дъска и последващата дискусия, докато в англосаксонската масонска традиция работата се състои основно в практикуването на ритуала. Евентуалните лекции се провеждат по време на Банкета, в съответствие със старите обичаи.
Безпокойството пред Дъската
Мнозина масони изпитват истинско безпокойство при мисълта, че трябва да напишат и след това да прочетат публично една Дъска. Много книги и интернет сайтове дават често доста разумни съвети както на начинаещите „дъскописци“, така и на старите майстори. Ние няма да заместваме тези инструкции, а по-скоро ще споменем нагласата, с която се подготвя една Дъска.
Дъската трябва да бъде преди всичко лична. Целта не е ерудиция, не става въпрос за изчерпателно разглеждане на тема или за блестене. Разбира се, проучването, което стои в основата на Дъската, трябва да бъде сериозно и строго, но в никакъв случай не става въпрос за демонстриране на абстрактни теоретични знания. Каква би била ползата от това? Вие сте Чирак от три месеца и претендирате например, че можете да обясните масонския чук и длетото на Брат или Сестра, които имат двадесет години масонски стаж? Освен че ще надуете егото си, няма да спечелите нищо!
Важното за вас, както и за Ложата, е да интегрирате символите, да направите нещо с тях в живота си. Не чистото и абстрактно познание за символите ще ви накара да напреднете. Много по-важна е способността ви да приложите тяхната трансформираща сила към собственото си съществуване и към собствените си вътрешни механизми. И именно това ще позволи на вашите Братя и Сестри да забележат вашата еволюция и да се зарадват на нея.
Затова не се колебайте да се разкриете, да бъдете смели в интерпретациите си, следвайте това, което ви диктува сърцето, а не само разумът. Но преди всичко избягвайте копирането и поставянето на съществуващи Дъски (има ги много в мрежата): това е не само интелектуално нечестно, но е и признак на мързел и липса на интерес към истинската работа върху себе си, която ни предлага масонството. Вие сте Грубият камък, който трябва да се научите да дялате, за да можете да изградите Храма на Човечеството заедно с вашите Братя и Сестри, така че, моля ви, не градете с готови материали!
А глаголът “plancher” (дъскопиша)?
Глаголът “plancher” (в смисъл на полагане на интелектуални усилия) е добре познат в профанския свят, където се използва широко. Дали този глагол, появил се през XX век, е с масонски произход? Би било изкушаващо да се мисли така. За съжаление, директният произход на този глагол не е масонски, а училищен. Той произлиза от “planche” (дъска) в училищния жаргон от XIX век, който обозначава черната дъска. “Plancher” първоначално означава „да се явя на изпит, да бъда разпитван (от учителя)“, а по разширение – „да се отдам на интелектуална и усърдна работа“.
