Джордж Вашингтон, масон

Калина Стоянова
Експерт по продукти и подбор с над 15 години опит в търговията

Ранните години на Джордж Вашингтон

Джордж Вашингтон е роден на 22 февруари 1732 г. в Поупс Крийк, в английската колония Вирджиния, в семейство на богати плантатори на тютюн. Като знаем каква роля ще изиграе той в Американската независимост, е забавно да отбележим, че получава името Джордж в чест на крал Джордж II! Получил отлично образование, той се проявява като изключително надарен в математиката и топографията. На 16-годишна възраст става земемер и картографира значителни части от територията на Вирджиния, а по-късно и на западните територии.

През 1752 г. неговият полубрат Лорънс Вашингтон (1717 или 1718-1752) умира от туберкулоза. Той е бил военен, служил е под командването на вицеадмирал Върнън в Карибите и е бил командир на милицията във Вирджиния. Джордж го наследява начело на тази милиция и така поставя началото на военната си кариера.

Военна кариера в служба на Англия

През 1755 г., изпратени да прогонят французите, установили се в Охайо, Джордж Вашингтон и неговите хора убиват 30 канадски милиционери, водени от господин дьо Жумонвил, който загива при този сблъсък. Това събитие, което французите определят като убийство, прави Вашингтон известен както във Вирджиния, така и в Лондон. Братът на Жумонвил, начело на 500 души, успява да плени Вашингтон, който е освободен едва след като подписва писмено признание за убийството на Жумонвил. Вашингтон винаги ще твърди, че е станало недоразумение и че е подписал документ на френски език, който не е разбирал.

Този инцидент е една от многото схватки, които предвещават Седемгодишната война (1756-1763) – конфликт, който може да се счита за първата война от световен мащаб, тъй като военните действия се водят не само в Европа, но и в Америка и Индия.

През същата 1755 г. Вашингтон става адютант на генерал Брадок, главнокомандващ на британските сили в Америка. Той участва в кампанията на Брадок за превземането на Форт Дюкен в Охайо – кампания, която завършва с горчив неуспех за англичаните и смъртта на техния главнокомандващ на бойното поле. По време на битката при Мононгахела, която бележи края на тази кампания, Вашингтон умело организира английския арриегард и позволява на авангарда да се оттегли, което ограничава загубите в британските редици. Оттогава го наричат „Героят от Мононгахела“ и той придобива статут на американски военен герой. След това му е възложено да охранява западната граница на Вирджиния с доста ограничен състав.

През 1758 г. генерал Форбс предприема нова операция за прогонване на французите от Форт Дюкен, която този път е успешна. Вашингтон участва в нея, но това е последната му кампания на английска страна. След това той се оттегля в именията си, където се жени през 1759 г.

Masonski изработва декорации за Йоркския ритуал, практикуван в американските ложи. Вижте колекцията.

От проспериращ плантатор до първи президент на САЩ

Завърнал се в земите си, Вашингтон се стреми да ги направи по-рентабилни, като подбира нови семена и експериментира с нови инструменти. Той придобива нови земи, диверсифицира дейността си, като разработва риболовни стопанства, и води охолен живот, внасяйки мебели и вина от Европа и организирайки пищни приеми.

Но докато забогатява, Вашингтон все по-често се сблъсква с икономическите мерки, наложени от Лондон на американските колонии, и с монопола върху стоките, внасяни от Англия. Подобно на повечето си сънародници, именно икономическите причини постепенно правят Вашингтон враждебен към английската метрополия. През 1769 г. той подкрепя предложението за бойкот на английски стоки, представено от неговия приятел Джордж Мейсън (1725-1792), най-богатия плантатор във Вирджиния. Тези търговски напрежения нарастват през следващите години и водят до прочутото „Бостънско чаено парти“ през 1773 г., което се счита за първия акт на бунт, предшестващ Войната за независимост.

Войната за независимост започва през април 1775 г., а през юни същата година Вашингтон е избран от Континенталния конгрес за главнокомандващ на въстаническите въоръжени сили. На 4 юли 1776 г. е подписана Декларацията за независимост, провъзгласяваща независимостта на Тринадесетте американски колонии, които оттук нататък ще образуват Съединените американски щати. Континенталният конгрес призовава Франция да помогне срещу англичаните. Луи XVI се колебае две години, преди да се ангажира военно и финансово на страната на американците, но още от 1777 г. френски доброволци, сред които маркиз дьо Лафайет (1757-1834), вече са дошли да помагат на въстаниците. През август 1778 г. ескадрата, командвана от вицеадмирал д’Естен (1729-1794), пристига край американските брегове. Но тази първа сила се оказва недостатъчна, въпреки помощта на флотилията, дошла като подкрепление от Санто Доминго под командването на адмирал дьо Грас-Тили (1722-1788), бащата на Александър дьо Грас-Тили, който изиграва решаваща роля в създаването на Стария и приет шотландски ритуал в Америка и въвеждането му във Франция. Експедиционен корпус от 6000 души е изпратен през 1780 г. под командването на генерал-лейтенант Рошамбо (1725-1807). Благодарение на тази засилена френска помощ американците надделяват над англичаните. На 3 септември 1783 г. е подписан Парижкият договор, който утвърждава съществуването на Съединените американски щати и запазва английското господство над Канада.

След изтеглянето на последните британски войски, Вашингтон подава оставка от поста главнокомандващ на армиите на 23 декември 1783 г. Той се оттегля от обществения живот и се връща в именията си във Вирджиния, без да има политически амбиции за момента.

Въпреки това той забелязва недостатъците на Статиите на конфедерацията, които служат за конституция на новата държава, и още през 1786 г. се застъпва за написването на нова Конституция. Избран за делегат на Вирджиния за Конвента от 1787 г., чиято цел е преразглеждането на Статиите на конфедерацията, той е избран да го председателства. Конвентът приема Конституцията на 17 септември 1787 г. и тя е ратифицирана от тринадесетте държави членки на 21 юни 1788 г. Тя влиза в сила на 4 март 1789 г. и същия ден Джордж Вашингтон е избран за първи президент на Съединените американски щати с единодушно решение на Избирателната колегия.

Той е преизбран за втори мандат през 1793 г., след края на който, през 1797 г., отказва да обмисли трети мандат. Той се връща отново в земите си, за да се грижи за стопанството си. През 1798 г. Джон Адамс, вторият президент на САЩ, го назначава за генерал-лейтенант на резервна армия, която да бъде свикана в случай на френска инвазия, от която са започнали да се опасяват. Но тези страхове се оказват неоснователни и Джордж Вашингтон умира на 12 декември 1799 г. от респираторна инфекция.

Масонската кариера на Вашингтон и ролята на франкмасонството в Американската независимост

На 4 ноември 1752 г. двадесетгодишният Джордж Вашингтон е приет за франкмасон в ложата във Фредериксбърг (днес ложа № 4 на Великата ложа на Вирджиния). Той е издигнат в степен „Майстор“ на 4 август 1753 г. и по-късно става почетен член на няколко други американски ложи.

Трудовете по масонска история са събрани тук. Вижте колекцията.

Той далеч не е единственият участник в независимостта на САЩ, който е бил франкмасон. Много влиятелни въстаници са били масони, като се започне от Бенджамин Франклин, Пол Ривиър, Джеймс Отис, Джон Ханкок… Но други видни личности като Томас Джеферсън или Самюъл Адамс не са били. А от 56-мата подписали Декларацията за независимост, само 9 са идентифицирани като франкмасони.

От френска страна също е имало много франкмасони. Масонската принадлежност на Лафайет е добре известна, но историческите проучвания показват, че много генерали, висши и младши офицери от френския експедиционен корпус са били масони, като се започне от самия син на командващия, виконт дьо Рошамбо. Установено е, че 8 от 19-те генерали и висши офицери са били членове на Ордена, сред които можем да споменем граф дьо Сегюр, граф дьо Вобан, граф дьо Дьо-Пон и граф дьо Ферсен (адютант на Рошамбо, който след завръщането си от американската кампания става фаворит на кралица Мария-Антоанета). Сред полковниците и другите офицери също има много престижни имена, като граф дю Плеси, граф дьо Сен-Симон, маркиз дьо ла Палис, виконт дьо Ноай… Сигурно е, че масонската принадлежност на много френски офицери е улеснила контактите и дори братаренето с американските офицери.

Трябва ли да виждаме тук признак за масонски заговор в основата на Американската революция, както някои твърдят? Това би означавало да забравим, че от английска страна също е имало голям брой офицери франкмасони и че много полкове (особено ирландски) са подслонявали военни ложи, които са допринесли значително за разпространението на франкмасонството в Новия свят.

Франкмасонството все пак изиграва роля във въстанието, довело до независимостта на САЩ, а след това и в изграждането на новата държава – не като организация, която е дърпала конците в сянка, а като място за обмен, където са се развивали и разпространявали нови идеи за свобода, братство, нация и демокрация. Въпреки това американските ложи като такива никога не са влизали в политически дебати и не са давали никакви инструкции относно позицията, която трябва да се заеме по отношение на въстанието и англичаните.

Косвената роля, която франкмасонството изиграва в раждането на САЩ, е възвеличена по-късно в американската култура, особено около фигурата на Джордж Вашингтон. Така например, когато полага първия камък на Капитолия на 18 септември 1793 г., той е открито облечен в своите декорации. Направени са няколко живописни изображения на това събитие, което може да се счита за най-важното в американската масонска история. Но преди това, макар и по-дискретно, франкмасонството вече присъства по време на встъпването му в длъжност като президент на 30 април 1789 г., тъй като той полага клетва върху Библията, използвана от ложа „Сейнт Джон“ № 1 в Ню Йорк за нейните работи. Впоследствие президентите Уорън Г. Хардинг, Дуайт Д. Айзенхауер, Джими Картър и Джордж Х. У. Буш избират да положат клетва върху същата Библия.