Оперативен произход на Марковото масонство
Използването на Марка (знак) предхожда модерното масонство. Всеки калфа каменоделец е имал личен знак, който е гравирал върху всеки обработен от него камък. Тази система позволявала да се измери извършената работа и справедливо да се определи заплащането. Ясно доказателство за тази практика намираме в първите „Статути на Шоу“ (1598 г.), които определят масонските обичаи в Шотландия: постановено е, че надзирателят трябва да записва в регистър имената и знаците на всички масони в своята ложа.
Знаци на каменоделци
Тази оперативна практика изглежда е била забравена от спекулативното масонство, но откриваме две следи от нея през 1720-те години – период, в който оперативната традиция (особено шотландската) все още съжителства със спекулативното масонство.
Ръкописът „Греъм“ от 1726 г. разказва за спор относно заплатите на строежа на Храма на Соломон, което довело до това той да даде знак на масоните, за да ги разграничи от обикновените работници. Този знак най-вероятно се отнася за Марката на калфите. Трябва да се отбележи, че „Греъм“ е английски документ, който носи следи от множество шотландски влияния.
Друг шотландски свидетел също ни говори за тази практика. Това е „Изповедта на един масон“ (A Mason’s Confession), предполагаема изповед на разкаял се шотландски масон от 1727 г., публикувана в „The Scots Magazine“ през 1755 г. Там е уточнено, че новият чирак трябва да избере Марка, която да поставя върху инструментите си, за да ги разпознава; това със сигурност е същата Марка, която се е гравирала върху камъните.
Залез и възраждане на темата за Марката
След въвеждането на степента „Майстор“, фокусирана върху легендата за Хирам през 1730-те години, въпросът за заплащането на трите степени се свързва с дума, а не със знак или марка. Старата Марка на калфите временно потъва в забрава. Тя обаче изглежда се появява отново в Англия от 1750-те години: документ от 24 януари 1756 г. споменава Марката в независима ложа в Нюкасъл, която е поддържала връзки с Великата ложа на Шотландия. Първото споменаване на приемането на Маркови масони и Маркови майстори (титли, използвани днес в Марковото масонство) датира от 1769 г. в Капитул на Кралската арка в Портсмут.
Оттук нататък именно в средите на Кралската арка, а не в символичните ложи (с изключение на Шотландия), старата оперативна традиция на Марката ще се запази и развие. Това е дело на масоните, наричани „Древни“, а не на Великата ложа на „Модерните“.
Марковото масонство в рамките на допълнителните степени (Side Degrees)
Какво място заема Марковото масонство сред допълнителните степени, развили се в англосаксонското масонство?
Възникнало в Англия въз основа на стара шотландска традиция, Марковото масонство се практикува там, докато съществува Великата ложа на „Древните“. Но когато двете велики ложи се обединяват през 1813 г., за да формират Обединената велика ложа на Англия, формулата на съюза ясно определя, че масонството се състои изключително от трите степени: чирак, калфа и майстор, включително Светата кралска арка. Няма споменаване на Марковото масонство, към което „Модерните“ не са се присъединили. Поради това то е напълно игнорирано от Обединената велика ложа на Англия до 1878 г. – датата на създаване на Великата ложа на Марковите майстори в Англия и Уелс, която администрира и степента „Корабостроител на Кралската арка“ (Royal Ark Mariner).
Жетонен знак
Шотландия, която изглежда е истинският произход на тази традиция, познава два начина за достъп до Марковото масонство: то може да бъде предадено или в рамките на символичната ложа като допълнение към степента „Калфа“, или в рамките на Капитул на Кралската арка.
В Ирландия Марковото масонство е неразделна част от Кралската арка, като задължително представлява първата ѝ стъпка. В САЩ, Канада и много други страни Марковото масонство също е включено в Капитула на Кралската арка, но в по-широката рамка на Йоркския ритуал.
Символично съдържание на Марковото масонство
Част от церемонията по приемане в Марковото масонство се състои в това да се поиска от кандидата да избере Марка, която да го характеризира. Това е оперативният аспект на тази степен.
В Марковото масонство обаче откриваме и по-духовно измерение, въртящо се около библейски стих: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, стана глава на ъгъла“ (Псалм 118:22), който Евангелията прилагат към самия Исус. Марковото масонство пресъздава този образ чрез темата за „Ключовия камък“ (замковия камък): този камък с особена форма е бил издялан, но отхвърлен от надзирателите, които го сметнали за неподходящ за строежа. Но идва моментът, в който Първият надзирател установява, че работата е спряла, защото липсва камъкът, който трябва да бъде „Ключов“. Така прочутият отхвърлен камък най-накрая е намерен, а този, който го е издялал, е възнаграден.
