Кои са Шрайнърите?

Калина Стоянова
Експерт по продукти и подбор с над 15 години опит в търговията

Произход и развитие на Шрайнърите

Дълго време известни като Древен арабски орден на благородниците от мистичния храм (Ancient Arabic Order of the Nobles Mystic Shrine), Шрайнърите са основани през 1872 г. в Ню Йорк от двама американски масони: лекаря Уолтър Милард Флеминг (1838-1913) и актьора и драматург Уилям Дж. Флорънс (с истинско име Уилям Джърмин Конлин, 1831-1891). Те искали да създадат нова масонска организация, базирана на забавлението и приятелството, за да приемат многобройните нюйоркски масони, които от 1870 г. имали навика да се събират извън ложите и да обядват в „Knickerbocker Cottage“ – ресторант в Манхатън, който от 1868 г. бил седалище на Ню Йорк Атлетик Клуб и бил посещаван от много известни личности, включително политици.

По време на турне в Европа, Флорънс бил поканен в Марсилия на вечер, организирана от арабски дипломат. Била представена своеобразна музикална комедия, след която гостите били приети в тайно общество. Силно впечатлен, Флорънс си водил записки и направил скици, които Флеминг използвал, за да създаде ритуалите на това, което по-късно щяло да се превърне в Шрайнърите.

На тази основа Шрайнърите възприели арабски и псевдо-мюсюлмански стил, както в титлите на своите офицери и имената на своите клонове, така и в декорациите, костюмите и символите. Първият клон е учреден на 26 септември 1872 г. в „Knickerbocker Cottage“ и приема името „Meccah“ (Мека). След това се установява в новия Масонски дом в Манхатън, открит през 1875 г. Имперският велик съвет, висшата власт на Ордена, е създаден през 1876 г., а Флеминг става негов първи Имперски потентат. Настоящото седалище на Ордена е в Тампа (Флорида).

Knickerbocker Cottage

Шрайнърите не след дълго се разпространяват в САЩ и се развиват много бързо. Ако през 1876 г. са били само 43-ма, през 1878 г. вече има тринадесет клона в осем щата с общо 425 членове. Десет години по-късно в САЩ и Канада има 48 клона с общо 7210 членове. А през 1900 г. наброяват не по-малко от 55 000 Шрайнъри, разпределени в 82 клона.

Първоначално чисто американски феномен, Шрайнърите се превръщат в международен орден, установявайки се в Канада (1888), Мексико (1907), Панама (1918), Пуерто Рико (2010), Филипините (2010), Германия (2011), Бразилия (2015) и Боливия (2018). В световен мащаб Шрайнърите наброяват около 500 000 души.

Masonski произвежда декорации за Американската кралска арка, преддверие на Шрайнърите. Вижте колекцията.

Трябва също да се отбележи, че афроамериканското масонство на Принс Хол също започва да практикува ритуала на Шрайнърите в рамките на съперничещ орден, основан през 1893 г. – Древен египетски арабски орден на благородниците от мистичния храм (Ancient Egyptian Arabic Order of Nobles Mystic Shrine). Последва съдебен спор, от който афроамериканският клон излиза победител през 1929 г., получавайки правото да използва ритуалите на Шрайнърите. Днес афроамериканските Шрайнъри наброяват около 35 000 членове, разпределени в 227 клона.

Накрая, заслужава да се спомене един любопитен факт от съвремието. След атентатите от 11 септември 2001 г., Шрайнърите стават обект на тормоз, заплахи и дори опити за атентати от страна на екстремисти, които ги бъркат с ислямистка организация. Тогава те решават да смекчат арабския облик на Ордена и променят името си на „Shriners International“.

Специфики на Шрайнърите

Освен ориенталската си атмосфера, трябва да се отбележат две специфики на Шрайнърите. Първата отпада през 2000 г. Дотогава Шрайнърите набират членове само сред масоните, притежаващи 32-ра степен на Стария и приет шотландски ритуал или достигнали последната степен на Йоркския ритуал – Рицар тамплиер. Дълго време Шрайнърите са били елитна група, обединяваща само масони с много високи степени на САШР. Но през 2000 г., вероятно поради спад в набирането на членове, това изискване е премахнато и оттогава обикновените Майстори масони могат да бъдат приемани при Шрайнърите.

Болница на Шрайнърите

Но най-забележителната специфика на Шрайнърите е тяхната невероятна благотворителна дейност, която им позволява да финансират ортопедични болници за деца, предлагащи безплатни грижи. Строителството на първата болница започва през 1922 г., а днес Орденът спонсорира 22 болници, разширявайки дейността си към лечение на тежки изгаряния и медицински изследвания. Делото на Шрайнърите е може би най-зрелищният пример за масонска благотворителност в света.

Шрайнърите и жените

Шрайнърите следват стриктно принципите на редовното масонство и приемат само мъже. Тези принципи никога не са били поставяни под въпрос, но са създадени три женски спомагателни ордена, които да приемат съпругите, дъщерите и роднините на Шрайнърите.

Ориенталският храм на дамите от Северна Америка (Ladies Oriental Shrine of North America) е основан през 1903 г. в Уилинг (Западна Вирджиния) и днес наброява около 8 000 членове, докато в средата на 90-те години е имал 32 000. Набирането на членове вече е разширено и всяка жена над 18 години, проявяваща интерес към дейността на Ордена, може да се присъедини, без да е роднина на Шрайнър или масон.

Дъщерите на Нил (Daughters of the Nile) са основани в Сиатъл (щата Вашингтон) през 1913 г. Днес те наброяват около 15 000 членове, които вече не е необходимо да бъдат роднини на Шрайнър или масон, но трябва да имат връзка с дейността на Шрайнърите. Така например, жена, която в детството си е била пациент на болница на Шрайнърите, е допустима за членство.

А от афроамериканска страна, Дъщерите на Изида (Daughters of Isis) са основани през 1909 г. по същите принципи като другите два женски ордена. През 2003 г. те наброяваха 15 000 членове, а днес са близо 10 000.

Защо Шрайнърите са толкова слабо представени в Европа?

Като неразделна част от американската масонска вселена, Шрайнърите са се установили само в девет държави. Германия е единствената европейска страна, в която те присъстват, което се обяснява със силното влияние на американското масонство след окупацията от Съюзниците след Втората световна война.

Емблема на Шрайнърите

Шрайнърите са характерни за силно изразения вкус на американците към псевдо-инициатични, фантастични или пародийни ордени, които се развиват в периферията на масонството или независимо от него. Дори служителите във вагоните-ресторанти или водопроводчиците имат свои собствени инициатични ордени с ритуали и клетви за тайна!