Мистрията: политически символ?

Калина Стоянова
Експерт по продукти и подбор с над 15 години опит в търговията

Почти пълно отсъствие на мистрията в старите масонски документи

Любопитно е, че почти не се срещат споменавания за мистрията в най-старите известни шотландски или английски масонски документи, датиращи от края на XVII век до 1730-те години. Дори „Masonry Dissected“ на Самюъл Причард (1730) и „Three Distinct Knocks“ (1760) напълно игнорират употребата на мистрията. В най-добрия случай се откриват споменавания на мистрии в историческия разказ на ръкописа „Dumfries nº 4“ (около 1710 г.), без да се загатва за каквато и да е символична или ритуална роля. Единствено в разкритието „The Grand Mystery Laid Open“ (1726) научаваме, че масоните използват два инструмента: чук за разделяне и мистрия за съединяване. По-късно ще се върнем към този твърде странен документ.

Положението е почти същото и на континента. Във Франция, както и в по-широкия френскоговорящ културен ареал, а също и в Германия, мистрията отсъства от ритуалите и разкритията преди 1744 г. Дори след тази дата мнозинството от ритуалите продължават да я пренебрегват, като например Ритуалът на херцога на Шартър (1784), Ритуалът на маркиз дьо Гаж (1763), ритуалите на Строгия тамплиерски устав, Френският ритуал (1785/1801)…

Поява на мистрията във френските ритуали

Първото споменаване на мистрията се намира в едно много любопитно разкритие от 1744 г. – „Le Parfait Maçon“ („Съвършеният масон“), което разкрива тайните на Чираците, Калфите, Майсторите и Шотландските масони под една съвсем необичайна форма, твърде различна от всички познати ритуали. В този ритуал Достопочтеният майстор носи триъгълник и мистрия на своя синджир за врат; след клетвата на новия Чирак той взема мистрия, с която имитира разбъркване на хоросан в корито, след което я прекарва по устните на Чирака, за да ги запечата символично. Ще се върнем по-късно към този ритуал, който може би ни разкрива произхода на употребата на мистрията в масонството.

На следващата година друго разкритие, „Le Sceau Rompu“ („Разкъсаният печат“), което иначе съответства на познатите масонски обичаи, споменава мистрията в общото си представяне на масонството, но този път я свързва с меча – ясна алюзия към степента „Рицар на Изтока“, който работи с меч в едната ръка и мистрия в другата, и която се появява през 1740-те години.

Около 1745 г. ръкописът „Люке“ (един от двата най-стари масонски ръкописни ритуала на френски език, достигнали до нас) превръща мистрията, съчетана с меча, в герб на масоните, като явно се позовава на Речта на рицаря Рамзи от 1736 г., която извежда корените на масонството от Кръстоносните походи и рицарите от Св. Йоан Йерусалимски. По-нататък в ритуала мистрията е описана като инструмент, който позволява да се прикрият недостатъците на Братята.

Около 1778 г. Жан-Батист Вилермоз въвежда мистрията сред трите подвижни мебели (заедно с пергела и чука) в Инструкцията за първата степен на Шотландския ритуал, като уточнява, че „тя служи на масоните за изграждане на храмове на Добродетелта“.

Едва от 1887 г. Френският ритуал, практикуван във Великия Ориент на Франция, добавя мистрията към инструментите, с които бъдещият Калфа извършва своите пет емблематични пътувания, и я поставя на масата на Достопочтения майстор в трите символични степени.

В висшите степени на ШААУ (Шотландски древен и приет устав) мистрията също се появява на няколко пъти, най-вече при „Рицар на Изтока“ (III ред на Френския ритуал, 15-та степен на ШААУ) и сродните англосаксонски степени (ирландските Knight Masons, шотландските Red Cross Knights…). Срещаме я и в Royal Arch, който също е свързан с легендата за възстановяването на Храма от Зоровавел, и тя присъства навсякъде по масонските декорации и емблеми на Cryptic Degrees – серия от четири степени с американски произход, разпространени във всички англосаксонски страни.

Мистрията – знак за малцинствено масонско течение?

Мистрията очевидно не принадлежи към символичния корпус на древното масонство. Как тогава да си обясним появата ѝ във френските ритуали около 1745 г.? Тази поява изглежда свързана с разцвета на висшите степени, и по-специално с „Рицар на Изтока“ – първата висша рицарска степен. Основните символи на тази степен са мечът и мистрията, следвайки библейските текстове, които предоставят основата на легендата за степента и разказват, че строителите, възстановяващи Йерусалим, работели с едната ръка, а с другата носели оръжие, и уточняват по-нататък, че всички носели меч на пояса си (Неемия 4, 17-18).

Но в библейския текст не се споменава мистрия. Защо тогава е избран този инструмент, а не друг? Вероятно защото мистрията вече е била позната на малцинствена част от масонството, както свидетелстват „The Grand Mystery Laid Open“ от 1726 г. и „Le Parfait Maçon“ от 1744 г. Но коя ли би могла да бъде тази част от масонството?

Мистрията – знак за якобитско сплотяване?

Свикнали сме с идеята, че масонството от XVIII век е било разделено на две течения – „Модерни“ и „Древни“. Но според някои автори (включително Ян Снук) е имало и трето, наричано „Хародим“ или „Хередом“, което представлявало якобитското масонство – т.е. онези, които са останали лоялни към династията Стюарт след Славната революция от 1688 г. Според Ян Снук, твърде странното разкритие „Le Parfait Maçon“ от 1744 г., което на пръв поглед бихме сметнали за обикновена пародия, всъщност отразява обичаите на това якобитско масонство, разпространено във Франция от многобройните английски, шотландски и ирландски изгнаници, живеещи там.

Знаем, че якобитите са изиграли роля в появата и развитието на висшите степени, наречени „Шотландски“, и по-специално на „Рицар на Изтока“, чиято отправна точка изглежда е Речта на Рамзи, самият той якобит: Зоровавел, от кралско потекло, в изгнание във Вавилон и оторизиран от цар Кир да отиде да възстанови Йерусалимския храм, може да е само алегория на претендента Стюарт, в изгнание в Сен Жермен ан Ле, подпомаган от френския крал, за да си върне английския трон. През 1740-те години става въпрос за Чарлз Едуард, „Младия претендент“, който дебаркира в Шотландия през 1745 г. с френска помощ и вдига армия, която е разбита в битката при Кълдън през 1746 г.

Дали мистрията е масонски якобитски символ? Вероятно. Да се върнем към единствения стар английски текст, който споменава мистрията – „The Grand Mystery Laid Open“ от 1726 г. Подобно на „Le Parfait Maçon“ от 1744 г., този странен документ най-често се счита за пародия. Той представя абсурдни или неуместни думи, като например „Layla Illalah“, посочено като първия масон, което не е нищо друго освен транслитерация на мюсюлманското изповедание на вярата (Няма друг Бог освен Аллах). Но не би ли могло това да е кодиран документ? Чукът, който разделя, не е ли Уилям Орански, който детронира Джеймс II, и династията на Хановер, която след това е установена, а мистрията, която съединява, не са ли изгнаниците Стюарт, които събират своите привърженици в Сен Жермен ан Ле? В това разкритие Ложата е наречена Ложа на Св. Йоан, но се уточнява, че Св. Йоан е Крал, защото е крал на всички християнски Ложи. Не е ли това алюзия към привързаността на Стюартите към католицизма?

А в „Le Parfait Maçon“, чиито описани обичаи биха могли да бъдат с якобитски произход, мистрията се използва за запечатване на устните на Чирака. Какво по-естествено, ако става дума за якобитски заговорници. А ръкописът „Люке“ (чиито алюзии към рицаря Рамзи могат да предполагат якобитски уклон) ни казва освен това, че мистрията служи за прикриване на недостатъците на Братята. Недостатъците, или не би ли било по-добре да разберем „тайните“? Масонската тайна не е ли тук удвоена от друга тайна – политическата?

Следователно не би било изненадващо, ако мистрията първоначално е била вид знак за сплотяване на якобитските масони и че степента „Рицар на Изтока“ е била метафора на политическия проект на изгнаниците Стюарт. Това би обяснило защо англосаксонските еквиваленти на френския „Рицар на Изтока“ са се развили първо в Ирландия (Knight Masons), а след това в Шотландия (Red Cross Knights), тъй като Ирландия и Шотландия са предоставили голяма част от якобитските контингенти.