Произходът на Мозаичния под и неговото име
Наричан “Square Pavement” (квадратен под) или “Mosaic Pavement” (мозаичен под) на английски, Мозаичният под се появява в старите шотландски и английски масонски катехизиси. Най-ранното споменаване се намира в ръкописите “Edinburgh Register House” (1696 г.) и “Chetwode Crawley” (1700 г.), които описват обичаите на масонството, практикувано в Шотландия през XVII век. След това го откриваме в няколко английски, шотландски и ирландски ръкописи или разкрития (“Dumfries №4”, около 1710 г.; “Trinity College, Dublin”, 1711 г.; “A Mason’s Confession”, около 1727 г.; “Wilkinson”, 1727 г.; “Masonry Dissected”, 1730 г. и др.).
Тези документи не описват какво представлява Мозаичният под или неговата полезност, с изключение на два от тях, които ни дават ключа към този символ: “A Mason’s Confession” и ръкописът “Wilkinson”. Според тези два документа (първият шотландски, вторият английски), Мозаичният под служи на Майстора, за да чертае своите планове. Вече споменахме в предишната ни статия за Килима на ложата, че първоначално плановете са се чертаели директно на пода, върху дъските на помещението, където са работили масоните. Твърденията в “A Mason’s Confession” и ръкописа “Wilkinson” само уточняват тази употреба: ако Мозаичният под е на квадрати, то е защото чертежът е можел лесно да бъде пренесен в по-голям мащаб с помощта на по-голяма мрежа. Следователно, първоначално Мозаичният под е бил оперативен инструмент, а не символичен или декоративен мотив.
Но защо това име – Мозаичен под? Първо трябва да отбележим, че наименованието е сравнително късно, тъй като старите документи говорят само за “Square Pavement”, което може да се преведе като Квадратен под или Под на триъгълник. Името “Mosaick [sic] Pavement” се появява едва през 1727 г. в “Wilkinson”, последвано от “Masonry Dissected” през 1730 г. Тъй като тези два документа ясно произлизат от традицията на Великата ложа от 1717 г. (или по-вероятно 1721 г.), можем да заключим, че този термин идва от традицията на “Модерните”.
Но какво означава той? Дали “мозаичен” тук е използван в смисъла на нещо, свързано със Закона на Мойсей? Изглежда по-вероятно да идва от средновековния латински “mosaicus”, трансформация на класическия латински “musivus”, който от своя страна произлиза от гръцкото “mouseios”, свързано с Музите – т.е. “божествата”, които управляват различните изкуства. Не е изненадващо, че този термин е бил възприет от модерното масонство, родено във време, когато интелектуалният елит е бил наситен с гръко-римската античност.
Значението на Мозаичния под
В модерното масонство Мозаичният под е загубил смисъла си на оперативен инструмент, запазвайки само символично значение. На дата, която не успяхме да определим точно, той приема формата на шахматна дъска, където се редуват черни и бели полета. Така той се превръща в образ на сътворения свят, белязан от дуалността. Символът на Мозаичния под се присъединява към другите символи на дуалността в Ложата (двете Колони, Слънцето и Луната, Юг и Север), с разликата, че той съдържа в себе си двата полюса, неразривно свързани. Цялата сложност на реалността се изразява в него: светлината и тъмнината, живота и смъртта, доброто и злото, прогресията и регресията…
Това взаимно проникване на черното и бялото напомня за китайския символ Ин и Ян, който също се стреми да обясни реалността на света чрез дуалността. Но китайският модел е изцяло заоблен, изобразявайки редуването на черното и бялото като непрестанно движение, подобно на водата или вятъра, в което постоянно трябва да се търси равновесие чрез движение.
Мозаичният под е по-радикален в своето представяне на дуалността. Полетата са ясно очертани и изглеждат по-устойчиви на движение. Наблюдателят е този, който трябва да направи избор, за да проправи своя собствен път и да успее да сублимира дуалността чрез Троичния принцип.
Ако Мозаичният под наистина представлява света в неговата постоянна дуалност, можем да се запитаме защо в континенталното масонство е почти забранено да се стъпва върху него? Няма ли тук някаква форма на несъответствие? Ние живеем в този свят, където сме подвластни на дуалността: защо в Ложата трябва да считаме представянето на света за свещено само по себе си? Задачата на масона е да освети света на дуалността, откривайки третия елемент, и за да го направи, той трябва да проникне в този свят, включително ритуално.
Колко полета трябва да има Мозаичният под?
Броят на полетата на Мозаичния под, разбира се, ще носи символично значение и могат да бъдат разгледани различни варианти. Много Ложи споделят едни и същи храмове, които често са обзаведени по неподвижен начин. Затова в някои случаи е трудно да се избере Мозаичният под, който бихме искали да използваме. Но ако Мозаичният под е изобразен върху Килима на ложата, което често се случва, тогава Ложите са свободни да изберат формата, която има най-голям смисъл за тях.
Какви са различните варианти? Познаваме три, всички от които имат уместно значение. Те не се изключват взаимно и дори могат да бъдат използвани и трите от една и съща Ложа, както ще забележите.
Първият вариант е най-простият от символична гледна точка: 8 x 8 = 64 полета. 64 е кубът на 4, което е числото на сътворения свят, характеризиращ се с Четирите елемента, Четирите посоки на света, Четирите сезона и т.н. Като куб на 4, 64 представлява триизмерния свят, материалния свят, който познаваме и в който се развиваме. Мозаичният под с 64 полета е чисто описателен: той символизира света такъв, какъвто го възприемаме, без да го интерпретира. Би било разумно той да присъства на Килима на ложата от първа степен: Чиракът осъзнава себе си и света в неговата дуалност, но все още няма геометричните познания, които биха му позволили да разбере света и да действа в него.
Следващите два варианта предполагат геометрични познания.
Мозаичен под, изграден според Златното сечение: 5 x 8 = 40 полета. Тъй като Златното сечение е пропорция, могат да бъдат предложени и други модели, които запазват същата пропорция и се намират в редицата на Фибоначи (0-1-1-2-3-5-8-13-21-34-33-55-89…): следователно можем да предвидим под от 3 x 5, 8 x 13, 13 x 21 и т.н. Интересното при под 5 x 8 е, че дава 40 полета. 40 е важно число в юдео-християнската традиция, това е числото на очакването, но също и на времето, необходимо за духовно преживяване (40-те години, прекарани от народа на Израел в пустинята, 40-те дни на изкушението на Исус). Базиран на Златното сечение, което Калфата открива в Пламтящата звезда, Мозаичният под 5 x 8 би могъл успешно да фигурира на Килима на ложата от втора степен.
И накрая, Мозаичен под, основан на Питагоровата теорема: 9 x 12 = 108 полета. Тук отново можем да предвидим други модели, които запазват съотношението 3-4-5 на питагоровия правоъгълен триъгълник: 3 x 4, 6 x 8, 12 x 16. Но най-интересен според нас остава 9 x 12 = 108, защото тези три числа са богати на значение. 9, квадратът на 3, често се появява в масонството от степен Майстор. Това е по-специално броят на ударите в батерията на степента и броят на Майсторите, тръгнали в търсене на тленните останки на Хирам. 12 е основно число в юдео-християнската традиция, символизиращо пълнотата и завършеността (12-те племена на Израел, 12-те апостоли). И накрая, символиката на числото 108 идва по-скоро от Индия. То символизира завършеността, освобождението, края на инициатичния път. Основните индуистки богове, както и Буда, имат 108 имена, съществуват 108 Упанишади, 108 асани (пози) в йога, 108 мъниста на будистката броеница, 108 страсти в будизма… От будистка гледна точка 108 символизира постигането на самадхи (съзерцание, т.е. най-високото ниво на съзнание в медитацията), след преодоляване на 108-те страсти. Именно на Килима на ложата от трета степен би могъл да фигурира Мозаичният под 9 x 12 = 108, защото Майсторът преминава през символична смърт, за да надхвърли страстите, представени от тримата лоши Калфи.
