Орденът на Червения кръст на Константин в рицарското масонство
Известно е, че масонският интерес към рицарските степени датира от прочутата реч на Мишел дьо Рамзи, от която познаваме две версии (1736 и 1737 г.). Тази реч изрично свързва масонството с Кръстоносните походи, по време на които рицарите кръстоносци уж прикривали вярата си под символите на масонството. Много бързо интересът, породен от тази легенда, се насочва главно към тамплиерите, чиято трагична съдба вълнува въображението и подхранва предположенията, че те са притежавали някаква невероятна тайна. Малтийските рицари обаче не остават по-назад и също присъстват в Йоркския ритуал.
Орденът на Червения кръст на Константин е вдъхновен от един много по-малко известен и по-малко престижен орден: Свещеният и военен константиновски орден на Свети Георги, за чието съществуване, трябва да признаем, повечето хора дори не подозират. Този орден е основан около 1520 г. във Венеция от братята Анджело, произлизащи от албански благороднически род, избягал от Константинопол след превземането му от турците през 1453 г. Орденът е признат от папата през 1545 г., а наследственото велико магистърство принадлежи на фамилията Комнини – важен византийски благороднически род, от който произлизат няколко източни императори. Поради различни династични промени, орденът в крайна сметка се превръща в почетен орден на дома Бурбон-Сицилия, където днес е разделен на два клона.
Този орден, който в историята на рицарските ордени е сравнително второстепенен, се опира на легенда, според която е основан от самия император Константин след откриването на Светия кръст и следователно би трябвало да бъде най-старият военен орден в християнския свят. Тъй като във Византийската империя не е съществувал такъв религиозен и военен орден, това е само легенда, която по-късно е възприета от масонската версия на ордена.
Произход на Ордена на Червения кръст на Константин
Масонският Орден на Червения кръст на Константин се появява през 1865 г. в Англия. Понякога се твърди, че той е съществувал в Англия още около 1780 г., но предвид факта, че съществуват няколко древни степени с титлата „Червен кръст“ (като рицарите на Червения кръст от Вавилон, ирландско-шотландски еквивалент на рицаря на Ориента), е трудно да се каже със сигурност. Лично на нас ни се струва малко вероятно толкова анекдотичен рицарски орден като Константиновия орден на Свети Георги да е привлякъл вниманието на английските масони около 1780 г. От друга страна, орденът, който познаваме днес, датира от 1865 г. – времето на разцвета на френския и английския окултизъм, когато всичко е било подходящо за основаването на нови, често доста фантастични ордени.
Робърт Уентуърт Литъл
Орденът на Червения кръст на Константин е основан през 1865 г. от любопитна личност – Робърт Уентуърт Литъл (1838–1878), когото мнозина не се колебаят да нарекат шарлатанин и фантазьор. Роден в Дъблин през 1838 г., той емигрира в Англия през 1855 г., посветен е в масонството през 1861 г. и е много активен в капитулите на Кралската арка и Марковото масонство. Той създава един след друг Ордена на Червения кръст на Константин (1865), Societas Rosicruciana in Anglia (1867), Древния и примитивен ритуал на Мисраим (1870, разпуснат през 1871) и Древния археологически орден на друидите (1874). Оставяме на читателя сам да прецени тази метеорна и плодовита кариера, чиято същност не почива на никакви сериозни и проверими основи.
Организация и легенди на ордена
Орденът на Червения кръст на Константин включва три степени (рицар-масон, свещеник-масон и принц-масон) и два допълнителни ордена, присъединени към него: Ордена на Светия гроб и Ордена на Свети Йоан Евангелист. Бижутата на ложата за първите три степени са имитация на тези от Константиновия орден на Свети Георги, което доказва, че Литъл е бил запознат с тях.
Легендата за ордена го свързва с император Константин, който уж го основал след победата си над император Максенций при Милвийския мост през 312 г. Според общоприетата легенда, монограмът на Христос (Хризмата) се явил на Константин преди битката и той чул глас, казващ „In Hoc Signum Vinces“ (С този знак ще победиш). Той заповядал да се изработи знаме с Хризмата (Лабарум) и този знак да се нарисува върху щитовете на войниците му – именно този знак му донесъл победата и възкачването на императорския престол. Каква връзка има тази история с масонството? Никаква, освен че легендата, прочетена на кандидата в първа степен, разказва, че Константин е бил посветен в мистериите на Collegia Artificium (Колегиите на римските занаятчии), които могат да се разглеждат като форма на масонство преди самото масонство.
Константин в битката при Милвийския мост
Орденът на Светия гроб е свързан с Ордена на Червения кръст на Константин. Той препраща към рицарите, организирани през 1099 г. от Годфроа дьо Буйон в милиция, натоварена със защитата на Светите места. Но легендата, представена в ритуала, ни казва, че Орденът на Светия гроб всъщност е основан през 329 г. от Света Елена, майката на император Константин, която по време на поклонение в Светите земи открила Светия кръст.
Що се отнася до Ордена на Свети Йоан Евангелист, неговата легенда е доста тромава. Тя започва с твърдението, че император Юлиан Отстъпник наредил да се възстанови Йерусалимският храм. Исторически е доказано, че този император, в опита си да се противопостави на развитието на християнството, което от 313 г. има право на гражданство в Рим, е подкрепял старите култове и е наредил възстановяването на храма; но строежът е изоставен след смъртта му. Легендата на степента, частично вдъхновена от тази на Кралската арка, разказва, че по време на работата работниците открили подземна сводеста зала, в която слезлият открил книга, увита в ленено платно – това било Евангелието от Йоан. От това откритие рицарите заключили, че Бог не желае това възстановяване, тъй като тази книга представя разрушаването на храма като божествен декрет.
Легендата за рицарите на Свети Йоан Евангелист продължава, като напомня, подобно на речта на Рамзи, че масонството е служило на рицарите кръстоносци, за да прикриват своите тайни. Като пример легендата показва, че разказът за смъртта на Хирам само символично представя смъртта на Христос. Това са много мистерии, които в крайна сметка се свеждат до най-класическата християнска вяра и претенцията за откриване на Евангелието от Йоан, което обаче се чете в ложата още от степента „Чирак“!
Орденът на Червения кръст на Константин и двата му свързани ордена образуват много странна система, която няма почти никаква логическа последователност, освен почитането на ролята на император Константин и насърчаването на една напълно класическа и традиционна форма на християнство. Човек основателно може да се запита какъв е смисълът от присъствието му сред телата, свързани с масонството, тъй като той не носи никакви специфично масонски елементи. Ритуалът на рицарите на Свети Йоан Евангелист обаче обявява разкриването на „крайните цели на масонството“: истината е, че сме много далеч от това!
