Особености на шотландското масонство
За да разберем произхода на Шотландския стандартен ритуал, първо трябва да разберем специфичното функциониране на масонството в Шотландия (няма да използваме прилагателното „шотландски“ в общия смисъл, тъй като то е източник на недоразумения поради т.нар. Шотландски ритуали, развили се на европейския континент, които нямат нищо общо с Шотландия).
Шотландското масонство представя съвсем различно лице от своите английски, ирландски, американски или европейски аналози. Въпреки че Великата ложа на Шотландия е едва третата по ред сред британските велики ложи (1736 г., срещу 1717 г. – или по-скоро 1721 г. – за Великата ложа на Лондон и 1725 г. за Великата ложа на Ирландия), тя очевидно е най-старата по отношение на традицията. Шотландия е единствената страна, в която масонските ложи съществуват непрекъснато от края на Средновековието до XVII век. Не е имало Велика ложа в съвременния смисъл на думата, но реална, макар и доста свободна връзка, е обединявала ложите в Шотландия в рамките на това, което можем да наречем Орден на шотландските зидари. Този Орден е бил под закрилата на семейство Синклер, както свидетелстват двете харти от 1601 и 1628 г., които не въвеждат този обичай, а го подновяват в началото на XVI век.
В тази силно децентрализирана система основната връзка е била между ложите-майки и ложите-дъщери. Някои ложи, наречени „непаметни“ (immémoriales), са били пазители на зидарската традиция, сред които най-важни са ложата „Килуининг“ и ложата „Мери Чапъл“ в Единбург. Всяка ложа-майка е основавала ложи-дъщери, които от своя страна са могли да създават свои собствени ложи-дъщери. Структурата на масонството в Шотландия съответства на генеалогично дърво, в което всяка ложа знае към кой клон принадлежи, като същевременно поддържа контакт с останалите клонове и ги признава.
Ложата Килуининг
Създаването на Великата ложа на Шотландия през 1736 г. не променя фундаментално ситуацията. Връзката между ложите-майки и ложите-дъщери почти не е засегната. Просто е добавено постоянно централно звено, което обаче разполага с много малко власт, освен да гарантира приемствеността на непаметната система.
Според старата система ритуалите не са били обединени или налагани от централен орган. Всяка ложа-майка е предавала своя собствен ритуал на своите дъщери, които са могли леко да го променят и да го предадат на своите собствени дъщери. Масонските ритуали в Шотландия следват контурите на генеалогията на ложите, образувайки отделни семейства, в рамките на които се срещат безброй вариации. Тъй като Великата ложа на Шотландия в момента наброява около 640 ложи, може да се каже, че в Шотландия съществуват 640 различни ритуала, които могат да бъдат групирани в няколко големи семейства.
Тази ситуация може да изглежда странна за масоните, свикнали със силно централизирани масонски послушания, които най-често налагат на ложите ритуалите, които трябва да използват. Това се обяснява с голямата древност на шотландските ложи, които не са възнамерявали да се откажат от своите обичаи и привилегии, дори когато основават Великата ложа на Шотландия през 1736 г.
Това се дължи и на социологически характеристики: шотландското масонство е дълбоко вкоренено в социалната тъкан на страната. Ако навсякъде другаде масонството е по-скоро буржоазно и елитарно, представляващо вид селективен клуб, в Шотландия то е много по-разпространено и популярно, и е дълбоко свързано с историята на клановете. Това е част от шотландската душа, която се изразява чрез него, дотолкова, че 6% от населението членува в масонството, докато този процент обикновено е под 1% в другите страни. Трудно, ако не и невъзможно е да се променят напълно обичаи, дълбоко вкоренени в едно общество.
Ритуал, който всъщност не съществува?
Ако шотландското масонство наброява над 600 масонски ритуала, какво тогава представлява т.нар. Шотландски стандартен ритуал? Съществува ли той наистина или е само плод на въображението? Отговорът вероятно ще бъде труден за приемане от рационалистичните и картезиански настроени масони: да, Шотландският стандартен ритуал наистина съществува на хартия от 1901 г., но не се практикува от абсолютно нито една ложа в Шотландия.
Какво представлява тогава този Шотландски стандартен ритуал, кой е неговият автор и за какво служи? Великата ложа на Шотландия, както видяхме, няма власт да налага ритуали на ложите, които обединява, тъй като тези ритуали се предават от ложите-майки чрез техните ложи-дъщери. Най-многото, което тя е решила в началото на XX век, е да състави „стандарт“, т.е. най-малкия общ знаменател на ритуалните практики в Шотландия. Това е вид минимална норма, която няма за цел да замени древните обичаи на ложите.
За какво изобщо може да служи такъв ритуал? На пръв поглед за нищо особено, освен за определяне на минимални ритуални правила (които традиционните ритуали така или иначе вече спазваха) и за да може да се покаже на другите послушания естеството и стилът на шотландското масонство.
Следователно, именно извън родната си земя Шотландският стандартен ритуал намира конкретно ритуално приложение. Така в рамките на европейските масонски послушания, особено във Франция, съществуват ложи, които работят според този ритуал и по този начин участват в шотландската масонска традиция, без непременно да имат нужда исторически да произлизат от някоя от непаметните ложи-майки.
Престилки на Шотландския стандартен ритуал
По същия начин, по който в Шотландия има толкова ритуали, колкото и ложи, престилките също са много разнообразни. Въпреки че формата им е еднаква, характеризираща се със заоблената форма на капака, цветът на обшивката на престилката на Майстора и на розетките на масонската престилка се избира от ложата и не отговаря на никакви наложени инструкции. Ако декорациите на Великата ложа в Шотландия са зелени, ложите използват престилки, обточени с различни цветове (зелено, синьо, магента, оранжево, жълто…) или специфични тартани, обикновено тартана на региона или клана на основателите на ложата. Някои ложи дори са променяли цвета на своите декорации в хода на своята история.
Декорации на Великите офицери на Великата ложа на Шотландия
Ложите, които извън Шотландия са избрали да работят според този ритуал, са възприели друг обичай. За един уникален ритуал са били необходими единни декорации, поне според логиката на континенталното европейско масонство. Вместо цвят, както при другите ритуали, е приет тартан. Какво по-шотландско от това? Но кой тартан да се избере? Това е въпрос, който се оказва по-сложен, отколкото изглежда.
Датиращи от много древни традиции на келтските народи, тартаните са добре засвидетелствани в Шотландските планини (Хайлендс) от XVI век. Те започват да се различават според регионите и областите. Едва от XVIII век и особено през XIX век клановите вождове приемат тартана на своя регион като личен тартан. Днес тартаните обикновено са вписани в Шотландския регистър на тартаните и използването на някои от тях е регулирано. Такъв е случаят например с тартана „Балморал“, който може да се носи само от кралското семейство на Англия.
Изборът на тартан не може да бъде случаен, тъй като той представлява клан, семейство, регион или институция. Какъв тартан биха могли да изберат масони от нешотландски произход, за да изразят своята привързаност към шотландското масонство, без да засегнат никого? Най-очевидният избор изглежда „Роял Стюарт“, който е бил на Стюартите, чието име толкова често се споменава в историята на масонството през XVIII век. Този тартан обикновено е на кралското семейство, но Джордж V напразно се опитва да попречи на публичното му използване; въпреки че все още е личен тартан на кралица Елизабет II, днес той се е превърнал в най-представителния, най-известния и най-вече най-използвания тартан в света.
