С над 15 години опит в масонската символика тя е избрала и изпробвала лично стотици бижута, престилки и декори за ложи.
Понятието за масонски ритуал
Преди всичко трябва да припомним какво се нарича „масонски ритуал“. Това понятие обозначава определен брой масонски степени, обединени в рамките на последователна и прогресивна система, белязана с определен философски и духовен оттенък.
Масонският ритуал може да включва трите символни степени (Чирак, Калфа и Майстор) и/или система от висши степени. Френският традиционен ритуал, Древният и приет шотландски ритуал, Ректифицираният шотландски ритуал, Ритуалът Мемфис-Мицраим, например, включват както трите символни степени, така и висши степени, докато Ритуалът на Шрьодер (практикуван главно в Германия, Швейцария и Бразилия) има само три степени: Чирак, Калфа и Майстор. В англосаксонските страни положението обикновено е различно: символните степени и висшите степени са независими една от друга, макар и свързани, и затова, например, Древният и приет шотландски ритуал съществува само като структура от висши степени и следователно няма символни ложи (с изключение на федерациите на „Правата на човека“ / Le Droit Humain).
Терминът „ритуал“ в това значение се появява във Франция сравнително късно и окончателно се налага едва през XIX век. През XVIII век предпочитаха да говорят за „режими“ или „системи“. В англосаксонските страни терминът „ритуал“ ще бъде запазен за системите от висши степени и никога няма да се прилага към символните степени, с изключение на американското масонство, където Йоркският ритуал обозначава както сините ложи, така и следващата след тях система от висши степени.
Произход на Френския ритуал
Това, което се нарича Френски ритуал, е плод на историята – на навлизането на масонството във Франция от 1725 г. нататък под влиянието на Великата ложа на Лондон, наричана „Модерните“. Анахронично е да се говори за Френски ритуал на този етап: ритуалите, използвани в ложите, все още не бяха уеднаквени и затова в употреба имаше няколко различни ритуала, както свидетелстват „Разкритията“, публикувани между 1740 и 1760 г., и достигналите до нас ритуали от XVIII век (Бернският ръкопис, Ритуалът на маркиз дьо Гаж, Ритуалът на херцог дьо Шартр, Ритуалът „Берте“…).
Но всички тези ритуали, дори ако се различават по формулировките или по изпитанията, на които се подлага кандидатът, имат единство по същество: всички те принадлежат към семейството на т.нар. „модерни“ (Modernes) ритуали, които поставят колона J на север, а колона B на юг.
Великият Ориент на Франция, създаден през 1773 г. в резултат на реорганизацията на първата Велика ложа на Франция, сметна за необходимо да въведе ред в това изобилие от ритуали. На второто си събрание, на 27 декември 1773 г., Великият Ориент на Франция назначи комисия от трима членове (Бакон дьо ла Шевалри, граф Строганов и барон дьо Тусен), натоварена да създаде нов ритуал. Но решението, изглежда, остана само на хартия, тъй като до 1781 г. нищо не беше направено.
59-ото събрание на Великия Ориент на Франция на 26 януари 1781 г. отново повдигна въпроса и възложи тази задача на Събранието на трите камари (обединяващо Административната камара, Камарата на Париж и Камарата на провинциите). Работата отне около година, за да бъдат съставени ритуалите на трите символни степени. През 1782 г., вместо да представи резултатите си, Събранието на трите камари предаде досието на Камарата на степените (тоест на висшите степени), която от своя страна работеше върху висшите степени. Едва през 1785 г. Великият Ориент на Франция официално прие новия ритуал на символните степени, а на следващата година – ритуала на висшите степени.
Френският ритуал се роди, макар че това име ще му бъде дадено едва през XIX век. Одобрен от Великия Ориент на Франция, той трябваше да бъде разпространен в ложите под формата на съответстващи ръкописи – значителна задача, която, разбира се, беше прекъсната от Френската революция, избухнала през 1789 г. Разпространението се поднови едва с възраждането на Великия Ориент на Франция от 1795 г. нататък, под ръководството на Александър-Луи Рьотие дьо Монтальо (1748–1808).
През 1801 г. излезе „пиратско“ издание на Френския ритуал под заглавие „Регулатор на масона“ за символните степени и „Регулатор на рицаря масон“ за висшите степени. Именно заради тази публикация днес често се говори за „Френски ритуал от 1801 г.“, макар че всъщност става дума за ритуала от 1785 г. Макар тази публикация да не беше одобрена от Великия Ориент на Франция, тя несъмнено улесни разпространението на ритуала.
За разлика от други масонски ритуали, чийто автор е известен (например Жан-Батист Вилермоз за Ректифицирания шотландски ритуал или Жак-Етиен Маркони дьо Негр за Ритуала Мемфис), Френският ритуал е колективно дело. Все пак се откроява една фигура – Рьотие дьо Монтальо, който неколкократно беше докладчик на комисията и написа окончателната версия на трите символни степени. Но противно на това, което понякога се пише, той не е автор на този ритуал.
Характеристики на Френския ритуал от 1785 г.
Френският ритуал от 1785 г. е превъзходен синтез на френските масонски обичаи от XVIII век. Трезвен и лаконичен, той представлява много добър баланс между рационалистична позиция и по-спиритуалистична чувствителност. Така това е много добре написан и по същество консенсусен ритуал, подходящ за използване в рамките на голямо масонско послушание като Великия Ориент на Франция.
По-специално Френският ритуал от 1785 г. обръща гръб на мрачните и гротескни постановки, които бяха проникнали в много френски ритуали от XVIII век. Така той се отказва от практики, като откриването на обесен по време на церемонията по посвещаване или използването в степента Майстор на ковчег с двойно дъно, в който се криеше един брат, който говореше със задгробен глас и обгръщаше с ръце кандидата, легнал върху ковчега над него!
Френският ритуал от 1785 г. оказа също голямо влияние върху другите масонски ритуали. Често се забравя, но именно във Френския ритуал от 1785 г. за първи път се появяват прочутите сентенции, изписани в Стаята за размисъл, възприети по-късно от повечето други ритуали.
Но най-изненадващата характеристика на Френския ритуал от 1785 г. е, че работите не се откриват „В слава на Великия Архитект на Вселената“ и че Библията не е положена върху олтара. Често се смята, че тези дръзки нововъведения, които биха били несъмнен белег на т.нар. „либерално“ масонство от XIX век, са се появили едва след решението на Великия Ориент на Белгия през 1872 г. да се откаже от задължителното споменаване на Великия Архитект на Вселената и от присъствието на Библията, последвано от подобно решение на Великия Ориент на Франция през 1877 г. Почти век по-рано Великият Ориент на Франция вече беше възприел такава позиция, макар че все още беше регулярен и признат от Великата ложа на Лондон.
Тясното понятие за т.нар. масонска регулярност, изразено чрез изричен библейски теизъм, който изисква Библия и призовавания, не съществуваше в „модерното“ масонство от XVIII век, дори в Англия, противно на твърденията на привържениците на регулярността по модела на днешната Обединена велика ложа на Англия. Дебатът между традиционното (и/или регулярното) и либералното масонство не беше на дневен ред по онова време, но може да се констатира, че онова, което по-късно стана „либерално“ масонство, наистина съществуваше през XVIII век, дори в рамките на Великата ложа на Лондон. Единствено радикализацията на фронтовете през XIX век, враждебното отношение на Католическата църква, възходът на републиканския антиклерикализъм и догматичното втвърдяване на Обединената велика ложа на Англия през 1929 г. обясняват плачевното положение, което познаваме днес, когато голяма част от масоните отричат масонската легитимност на другите.
Развитие на Френския ритуал през XIX и XX век
Френският ритуал неизбежно трябваше да се развива през следващите векове поради промените в манталитета и в социално-политическия контекст. Бяха приети различни версии, които се стремяха да се приспособят към своето време, но и да противостоят на сериозната конкуренция, която представляваше Древният и приет шотландски ритуал с по-богатите си и потенциално по-мистични ритуали.
Първоначално по-семпли от повечето други масонски ритуали, ритуалните текстове на Френския ритуал по този начин трябваше да се натоварят с елементи, заимствани главно от Древния и приет шотландски ритуал, както и с настойчиви споменавания на вярата в Бог и в безсмъртието на душата, като по време на ритуалите се появи и Библията. Така версията „Мюра“ възприема някои обичаи на Древния и приет шотландски ритуал и поставя силен акцент върху Бог и душата. Колкото до висшите степени на Френския ритуал, те вече не се практикуват, като отстъпват място на тези на Древния и приет шотландски ритуал, сведени до 18-а, 30-а и 33-та степен. Това е версията, която беше в употреба, когато Конвентът от 1877 г. реши да направи незадължителни призоваването на Великия Архитект на Вселената и присъствието на Библията.
През 1887 г. нова ревизия доведе до версията „Амиабл“ на Френския ритуал, в която изчезва всякакъв намек за Бог и за безсмъртието на душата в полза на мисъл, ясно белязана от позитивизма. Френският ритуал „Амиабл“ силно се доближава до ритуалните текстове на Древния и приет шотландски ритуал, използвани във Великата символна шотландска ложа, масонско послушание, подчертано републиканско, демократично, антиклерикално и привързано към свободомислието, дори към анархосиндикализма. Тогава се появяват ритуални елементи, дотогава непознати на Френския ритуал: преминаването с превръзка на очите, пламтящият меч на Почитаемия майстор, траурната батарея, даването на думата преди закриването на работите, петте картуша на пътуванията на Калфата (сетивата, изкуствата, науките, благодетелите на човечеството, възхвалата на труда), буквите M B върху масонската престилка…
Именно през 1922 г., с версията „Жерар“, Френският ритуал достигна най-ниското си масонско ниво. Премахване на практически цялата масонска символика, изоставяне на масонските декори, на килимите на ложата, колоните, свещниците… и ритуал, сведен до прости морални формулировки за човешкото братство и за усилията, които трябва да се положат за подобряване на човечеството чрез изучаване на науките. Именно като реакция срещу този ритуал, в който не беше останало нищо специфично масонско, се роди последната голяма версия на Френския ритуал – версията „Грусие“ от 1938 г. Поради Втората световна война този ритуал беше окончателно публикуван и разпространен във Великия Ориент на Франция едва през 1955 г. С някои последващи ревизии той остава референтният ритуал на Великия Ориент на Франция. Френският ритуал „Грусие“ често се разглежда от масоните от другите ритуали като „олекотен“ ритуал, един вид минимален праг, под който вече дори няма масонство, докато този ритуал, в най-висока степен достоен за уважение, всъщност се стремеше да възстанови някои символни и традиционни ценности, които силно липсваха на двете предходни версии. Макар да се различава от ритуала от 1785 г. по формулировките, той е не по-малко пропит от същия дух на откритост и свобода.
Възраждане на Френския традиционен ритуал
Първият опит за връщане към ритуалните обичаи на френското масонство от XVIII век, в духа на завръщане към изворите, се появи през 50-те години на XX век. Изучавайки френските ритуали от XVIII век и изваждайки наяве наскоро преоткрити ритуали, тази историческа изследователска работа, извършена от малка група около Рене Гийи (известен също с литературния си псевдоним Рене Дезагюлие, 1921–1992; историк на изкуството, журналист, музеен уредник, виден масон и специалист по масонството), създаде Френския модерен възстановен ритуал, който се използва и днес. Някои го наричат Френски традиционен ритуал, но това название по-скоро се отнася до друго начинание: през 80-те години на XX век една ложа от Френската национална ложа (масонско послушание, основано през 1968 г. от Рене Гийи) реабилитира, с някои неизбежни ревизии, Френския ритуал от 1785 г., публикуван през 1801 г. под заглавие „Регулатор на масона“. Този Френски традиционен ритуал, включително неговите висши степени, днес се практикува в рамките на няколко масонски послушания.
Други изследователски трудове върху изворите на Френския ритуал доведоха до различни версии, които биха могли да претендират за званието Френски традиционен ритуал, като например Френския философски ритуал, разработен през 70-те години на XX век от ложа „Толерантност“ на Великия Ориент на Франция, или Френския ритуал на древното спазване, създаден между 2015 и 2019 г. за независима ложа, разположена в Банкок.
