Какво представлява тамплиерският кръст и откъде произлиза?
Тамплиерски кръст наричаме кръста, който рицарите от Ордена на тамплиерите са носели върху своите мантии, облекла и знамена. Най-често под „тамплиерски“ се разбира червен кръст тип „пате“ (pattée) и „алезе“ (alésée) – т.е. кръст с рамене, които се разширяват към краищата си, завършващи плоско или заоблено (пате), които не докосват краищата на щита (алезе) и са с червен цвят. В действителност обаче през своята история тамплиерите са използвали различни форми на кръста, особено върху своите печати, документи и сгради: срещаме тамплиерски кръстове под формата на гръцки кръстове, кръстове с лилии, фишу, потенцирани и т.н. Изглежда обаче, че тамплиерите са използвали основно два вида върху облеклото си: вече споменатия кръст пате и гръцкия кръст – т.е. обикновен прав кръст с равни рамене (като знамето на Швейцария или това на Червения кръст).
Противно на общоприетото схващане, когато Юг дьо Пейн и неговите осем сподвижници основават Ордена на храма през 1118 г., те не са носели този кръст. Те са носели само бяла мантия, символ на чистота и светлина. С това те са се отличавали от рицарите кръстоносци, които всички са носели пришит върху дрехите си кръст от плат, с различен цвят според произхода си. Французите са носели червен кръст, англичаните – бял, фламандците и германците – зелен (или по-късно черен), италианците – жълт, а анжуйците – светлозелен.
Едва през 1147 г., единадесет години след смъртта на Юг дьо Пейн, папа Евгений III дава на тамплиерите привилегията да носят червения кръст върху дрехите си, чийто цвят напомнял за кръвта, пролята в защита на Светите земи. Червеният цвят също така напомнял за френския произход на Ордена, тъй като, както видяхме, червеният кръст е бил отличителен знак на френските кръстоносци.
Masonski изработва медальони с кръст пате. Вижте колекцията.
Другите военни ордени, възникнали по време на Кръстоносните походи или Реконкистата в Испания, също приемат характерни кръстове. Такъв е случаят с Ордена на рицарите на Св. Йоан Йерусалимски (който по-късно става Малтийски орден) и Тевтонския орден. Рицарите на Св. Йоан са използвали бял кръст, често тип „пате“, който са носели върху черните си мантии или изобразявали на знамената си. Едва постепенно той приема формата на кръст с осем върха, който днес наричаме Малтийски кръст и който е утвърден от устава на Ордена едва през 1496 г. Що се отнася до тевтонските рицари, те избират черния кръст, приет от германските кръстоносци. Той обикновено е бил тип „пате“, но Великият магистър понякога е носил и потенциран кръст (т.е. такъв, чиито рамене завършват с буквата Тау).
Тамплиерският кръст в масонството
Тамплиерският кръст, разбира се, украсява масонските декорации на степените, които са изрично свързани с тамплиерите, като „Новак оръженосец“ и „Благотворителен рицар на Светия град“ в Ритуала на Шотландския обред. Понякога го откриваме и върху синджир за врат на Достопочтения майстор на символичната ложа в този обред. Винаги става въпрос за различни варианти на кръста пате. Тамплиерският кръст се среща и в англосаксонските тамплиерски странични степени, като „Рицарите тамплиери“, които увенчават Йоркския обред. Тогава той може да бъде латински или тип „пате“, а някои достопочтени носят патриаршески кръст (с две напречни греди), а Великият магистър – папски кръст (с три напречни греди).
Малтийският кръст също присъства в масонството. Първо при „Рицарите на Малта“ – степен, която предхожда тази на „Рицаря тамплиер“ в Йоркския обред. Но го откриваме и в Стария и приет шотландски обред. Любопитно е, че в старите ръководства той е описан като тевтонски кръст, но често става въпрос за Малтийски кръст. В 27-а степен (Командор на храма) т.нар. тевтонски кръст обикновено е черен кръст пате или черен потенциран кръст, върху който е поставен по-малък златен кръст с щит, носещ Имперския орел, който е бил кръстът на Великите тевтонски магистри. И в двата случая за тази степен става въпрос именно за тевтонски кръст.
Но върху връзките и синджирите за врат на 30-а степен (Рицар Кадош), степен с тамплиерско вдъхновение, е изобразен именно червен Малтийски кръст, въпреки описанията в ръководствата. В 31-а степен най-често се среща кръст пате с дебели рамене, а в 32-а степен откриваме кръстове пате с дебели рамене, Малтийски кръстове и потенцирани кръстове. Това ни показва, че авторите на старите ръководства не са били особено стриктни по отношение на хералдиката.
Значение на тамплиерския кръст
Безспорно е, че кръстът е символ, много по-стар от християнството. Това е универсален символ, който се среща във всички култури, а изключително простата му графика вероятно го прави един от основните символи на човечеството, наравно с центъра, кръга и квадрата.
Кръстът позволява да се очертае и опише пространството, както хоризонтално, така и вертикално. Хоризонтално той символизира четирите посоки на света и ни говори за нашия материален свят с неговите четири елемента, четири вятъра… Вертикално той разграничава небето от земята, а напречната му греда може да символизира границата между тях и евентуално смъртта.
На пръв поглед кръстът е свързан с числото 4, което е числото на сътворения свят, но ако вземем предвид неговия център, той може да представлява и числото 5 – числото на човека. Всъщност човек, който стои изправен с разперени ръце, има формата на кръст. И този кръст е свързан с Вселената. Краищата на кръста могат да се разглеждат като приемници, които приемат универсалните сили, за да ги насочат към центъра, или обратното – като предаватели, разпръскващи вътрешната сила в света.
Символът на кръста е много обширен и позволява всякакви интерпретации, като неминуемо напомня за масонските символи на пергела и триъгълника, както и на отвеса и нивела.
